Рашид Мехмед паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рашид Мехмед паша
османски военачалник
Роден: 1780[1]
Починал: 1836[2]/1839[1]

Рашид Мехмед паша, известен като Кютахъ, е османски пълководец и велик везир от 1829 до 1833 година[3], предвождал войските на султан Махмуд II в някои от най-важните за Османската империя сражения и военни операции от това време.

По произход е понтийски гърк.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Срещу гръцките въстаници[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Гръцката освободителна война, през 1822-1823 година, Рашид паша воюва начело на албански войски в Акарнания и Тесалия.[4] През 1825, при третата обсада на Месолонги, проявява упоритост и издръжливост, въпреки надмощието на гръцката флота, която снабдява крепостта и прекъсва доставките на снаряди за армията му, и въпреки ефективните действия на клефтите срещу тиловите му комуникации. Отбива два излаза на защитниците и поддържа обсадата до пристигането на египетската флота, благодарение на която Месолонги, главната опора на въстаниците в Западна Гърция, е превзет през пролетта на 1826 година.[5] Веднага след тази победа Рашид паша пренася бойните действия в Атика, разгромява въстаниците при Фалерон и година по-късно принуждава гарнизона на атинския Акропол да капитулира.[6] С това и с египетските операции в Пелопонес гръцкото освободително движение е практически потушено и само военната намеса на Англия, Франция и Русия го спасява от пълен разгром.[7]

Срещу Русия[редактиране | редактиране на кода]

През 1828 руските войски, нахлули в Дунавските княжества и Добруджа, достигат и превземат Варна, застрашавайки Цариград. В тази обстановка Рашид Мехмед паша е назначен за велик везир и главнокомандващ войските, призвани да спрат руснаците в днешна Североизточна България. Опрян на силната Шуменска крепост, той опитва да контраатакува разхвърляните руски сили, но търпи неуспехи при Ески Арнаутлар и Кюлевча. Второто от тези сражения завършва с пълен разгром на османската армия, след което Рашид паша се оказва неспособен да предотврати падането на Силистра, преминаването на Балкана от генерал Дибич и Одринския договор.[8]

Срещу Шкодра и Босна[редактиране | редактиране на кода]

През 1831 Рашид Мехмед паша оглавява наказателната кампания срещу албанците и бошнаците, чието непокорство допринася за поражението от Русия.[9][10] В хода на бойните действия в Западна Македония и Косово разгромява гегския предводител Мустафа Бушати и го принуждава да капитулира след 6-месечна обсада на Шкодра, с което слага край на полунезависимото управление на династията Бушати, продължило десетилетия в Северна Албания.[9] Борбата с бошнаците започва с поражение на султановите войски в битката на Косово поле през лятото на същата година. С преговори и обещания, дадени въпреки недоволството на централните власти, Рашид паша скланя въстаниците да се оттеглят от Косово и печели време за организирането на мащабно контранастъпление. В резултат на този поход движението за автономна Босна начело с Хюсеин Градашчевич търпи пълно поражение през пролетта на 1832 година.[11]

Срещу Мехмед Али паша[редактиране | редактиране на кода]

В края на същата година войната с друг непокорен васал – египетския владетел Мехмед Али – се превръща в сериозна заплаха за султана. Великият везир е изпратен да спре египетското нашествие в Анадола. В сражението при Кония през декември Рашид паша е пленен, а неговите по-многобройни, но зле ръководени войски са разгромени. Резултатът е договорът от Кютахя от май 1833 година, който затвърждава надмощието на Мехмед Али паша и откъсва Сирия от централната османска власт.[12][13]

В резултат от поражението Рашид паша губи поста велик везир. След завръщането си от плен е назначен за управител на Сивас. Възстановява властта на султана в Източен Анадол и Армения, разклатена след руското и египетското нашествие.[2] През 1834 усмирява бунтуващия се Кюрдистан (без Соранския емират).[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. I. B. Tauris, 2012. ISBN 9781780764313. Стр. 477
  2. а б E.J. Brill's First Encyclopaedia of Islam, 1913-1936, Том 5, стр. 127
  3. Somel, Selcuk Aksin. The A to Z of the Ottoman Empire. Scarecrow Press, 2010. ISBN 9781461731764. Стр. lxxxii
  4. Dakin, Douglas. The Greek Struggle for Independence 1821-1833. The University of California Press, 1973. ISBN 9780520023420. Посетен на 08.12.2013. Стр. 94-95, 100-101
  5. Dakin 1973, стр. 138-140, 184-186
  6. Dakin 1973, стр. 213-215
  7. Encyclopaedia Britannica. War of Greek Independence (1821–32) (посетен на 05.12.2013)
  8. Андрианов, П. М. Русско-турецкая война 1828-1829 гг. Във: История русской армии, 1812-1864 гг. Санкт Петербург, Полигон, 2003. Стр. 420-431 (посетен на 08.12.2013)
  9. а б Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. I. B. Tauris, 2012. ISBN 9781780764313. Стр. 63-64
  10. Олюнин, С. В. Боснийский эялет накануне и в годы русско-турецкой войны 1828-1829 гг. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 374
  11. Aličič, Ahmed. Pokret za autonomiju Bosne od 1831. do 1832. godine. Sarajevo, 1996. Стр. 232-238, 306-312
  12. Uyar, Mesut / Erickson, Edward. A Military History of the Ottomans. ABC-CLIO, 2009. ISBN 978-0-275-98876-0. Стр. 144
  13. Mikaberidze, Alexander. Conflict and Conquest in the Islamic World. A Historical Encyclopaedia. ABC-CLIO, 2011. ISBN 9781598843378. стр. 483-484
  14. Вартаньян, Э. Г. Борьба курдских эмиратов за независимость в конце XVIII – первой трети XIX в. (посетен на 18.12.2013)