Кара Мустафа паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кара Мустафа
велик османски везир
Кара Мустафа 
Роден: 1633
Починал: 25 декември 1683

Кара Мустафа (на турски: Merzifonlu Kara Mustafa Paşa) е велик везир и военачалник на Османската империя. Той е централна фигура в опитите за разширяване на империята в Централна и Източна Европа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в турско семейство на военен, но е осиновен от влиятелната фамилия Кьопрюлю и бързо след това израства в йерархията на армията. Стига до главнокомандващ на турския флот. Християнските източници от епохата го описват като алчен и жесток човек. Вероятно оттам идва и прякорът му Кара (черен).

Става велик везир през 1676 година[1] при султан Мехмед IV, когото убеждава да обяви война на император Леополд I и поема командването на турската армия. Начело на 300 000 войници[2] той претърпява неуспех при обсадата на Виена и е разбит от Ян Собиески[3] (12 септември 1683 година). Разбит е втори път при Паркани. Султанът е принуден да го накаже със смърт[4] и по негова заповед е удушен с копринена връв в Белград като по няколко човека обтягат връвта от двете страни. Това е своеобразен ритуал на смъртна присъда за високопоставени личности. Последните му думи са:

Проверете дали възелът е добре стегнат!

.

Така, пред очите на семейството му, през нощта на 25 декември 1683 г. го застига султанската справедливост. Този изтъкнат велик везир и зет на султана заплаща за поражението на турската войска с цената на живота си. Той оставя огромно богатство: 490 кесии скъпоценности, а харема си имал 1500 хубавици и двойно повече робини, пазени от 700 черни евнуси; разполагал с хиляди слуги, хрътки, соколи и друго имущество[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кара Мустафа паша
  2. Разгромът на турските войски под стените на Виена (1683 г.)
  3. Битката при Виена
  4. Войната на Свещената коалиция срещу османците 1683-1699 г.
  5. Петър Петров,проф. д-р "Карпошовото въстание (1689 г.)", Македонски Научен Институт; Македонска Библиотека No 25; София, 1994