Измаил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Измаил (град))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Украйна. За библейския персонаж вижте Измаил (религия).

Измаил
Ізмаїл
град
Знаме    Герб
Центъра на града през нощта на 30 декември 2014 г.
Центъра на града през нощта на 30 декември 2014 г.
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Надм. височина 28 m
Население (2001) 85 098 души
Кмет Андрей Абрамченко
Основаване 1590 г.;
преди 426 години
 (1590)
Град от 1830 г.;
преди 186 години
 (1830)
КОАТУУ 5110600000
Пощенски код 68600
Телефонен код +380 4841
Часова зона EET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайт izmail-rada.gov.ua
Измаил в Общомедия

Измаѝл (на украински: Ізмаїл) е град в Украйна. Той е най–големият град в Украйна (а и бившия Съветски съюз), който е разположен на река Дунав, на пристанището му достигат и морски плавателни съдове. Измаил е град с областно значение, административен център на Измаилски район, Одеска област. Според преброяването през 2001 г. населението му е 85 098 души. Според оценки на Държавната статистическа служба към 1 юли 2017 г. населението му по настоящ адрес е 71 259 души, а по постоянен адрес е 71 599 души.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в историко–географската област Буджак. В северния бряг на Килийското гърло на река Дунав, намира се на 80 km от устието й в Черно море.

Климатът на града е умереноконтинентален, със средна годишна температура – 11 °C. Летните горещини се смекчават от полъха на близкото Черно море. През лятото жителите на Измаил търсят и намират прохлада по плажовете на езерата Кривое и Ялпух (от турски – „див кът“).

История[редактиране | редактиране на кода]

Девическата гимназия през 1930–те години. Кметството на Измаил през 1930–те години.
Девическата гимназия през 1930–те години.
Кметството на Измаил през 1930–те години.

В района на Измаил са открити артефакти още от преди гръцко и римско време – лагерът на персийския цар Дарий I от 513 г. пр.н.е., фигура на Зевс от 334 г. пр.н.е. и др.

В Килия се намират останки от Долнотраяновия вал от 2 век. Намерените съдове от островите Тасос, Родос и град Хереклия подсказват мястото на откритите по-късно останки в района на древногръцкия град Антифила, израснал при устието на река Дунав, известен по римско време с името Репиде.

През VІІ век областта на Измаил влиза в състава на Българската държава. На мястото на разрушената римска крепост Сморнис, източнославянските племена тверци и угличи създават славянското селище Смил. Римският географ Кастроний през 360 г. пише, че тук има голямо тържище. На мястото на Сморнис през 10 век израства славянският град Смил, влизащ в състава на Киевска Рус.

През 13 век татаро-монголските нашественици изгарят Смил. Възстановен с ново име Синил, от 1359 г. градът влиза в състава на Галичко-Волинското княжество, а впоследствие на Молдавското княжество като важен търговски център.

През 1484 г. османците завземат Болград и Килия, а Синил пада в ръцете им чак в 1538 г. Завоевателите променят името на града, наричайки го Ишмасън, а околностите му – Буджак, според тълкуванието на Евлия Челеби.

Запорожките казаци на два пъти – през периода 1549 – 1595 г., предвождани от Григорий Лобода и Северин Наливайко, влизат в града и се връщат обратно край Днепър с много трофеи от града.

След превземането на Измаилската крепост от Суворов градът влиза в Руската империя като част от Новорусия. С кратко прекъсване между 1856 и 1878 г. Измаил остава в Русия до края на Първата световна война, когато става част от т.нар. Велика Румъния.

На 28 юни 1940 г. Бесарабия, заедно с Рени и Измаил, е окупирана от СССР. След една година, когато започва операция Барбароса, Румъния отново си връща града и областта. На 26 август 1944 г. Червената армия си възвръща Измаил. Пред Дома на моряка е поставен като паметник един бронекатер, а пред паметника на загиналите във Втората световна война, в центъра на града, гори вечен огън.

Днес Измаил е част от Украйна, обявила независимост през 1991 г.

Измаилска крепост[редактиране | редактиране на кода]

Превземането на Измаил (22 декември 1790 г.). Картина на Алексей Кившенко. Превземането на Измаил от Суворов през 1790 г. Офорт на Н. Орлов. 1890 г.
Превземането на Измаил (22 декември 1790 г.). Картина на Алексей Кившенко.
Превземането на Измаил от Суворов през 1790 г. Офорт на Н. Орлов. 1890 г.

През 16 и 17 век градът се споменава вече като крепост с името Исмаил. През 1768 – 1774 г. се извършва голяма строителна дейност, което нарежда крепостта измежду най-големите в Европа. Турците я нарекли Ердикалеси. Стените ѝ се издигат на 9 m височина. Състои се от четири части: Стара, Нова, Цитадела и Табия. Оградена е от 11 бастиона. В нея е имало 300 оръдия и гарнизон от 35 000 войници с продоволствие за два месеца.

На 19 декември 1774 г. командващият османския гарнизон казва пред военния съвет: „Два пъти русите се озовават пред стените на Измаил и два пъти отстъпват, но сега, третият път, нищо повече не им остава, освен да превземат крепостта или да умрат“. На предложението на Суворов крепостта да се предаде без бой, Адозли Мехмед паша отговаря: „По-скоро небето ще падне на земята и Дунав ще потече обратно, отколкото Измаил да се предаде...“ На 22 декември с.г. Измаил е превзет от руската армия, а в битката паднали 26 000 турци. Пленени били 9 000 души, 30 кораба, 245 оръдия и друго оръжие. Само един от защитниците се спасил, като преплувал Дунава. Той се явил при султана, носейки трагична вест. Разгневеният владетел заповядал да му отсекат главата, защото султанската заповед на султан Селим III гласяла: „Всички да умрат, но крепостта да не се предава“. За падането на Измаил Байрон пише: „Той падна като дъб могъщ, лелеян от вековете великан. Изтръгна го из корен страшен ураган.“

Измаилската крепост била запазена до 1856 г. Сега само минарето на джамия напомня за мястото ѝ. Нагледна представа за нея може да се придобие в музея на Суворов в Измаил. В четвъртата му зала е изложен голям макет на крепостта и много вещи от нея, като ключовете на портите, оръжие на защитниците ѝ, както и много турски, австрийски и венециански монети, открити през 1953 г. Пред музея са поставени две трофейни оръдия и голяма камбана, излята от пленени турски оръжия. Близо до музея се издига паметник на Александър Суворов. Бронзовата му фигура представя пълководеца на кон. Повдигнат от стремената, с шапка в ръка, той поздравява войниците си с победата. Интересна е и диорамата „Щурмът на Измаилската крепост от войската на А. В. Суворов“, открита през 1973 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[2]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 85 098 100.00
Руснаци 37 166 43.67
Украинци 32 500 38.19
Българи 8 609 10.11
Молдовци 3 670 4.31
Гагаузи 788 0.92
Беларуси 527 0.61
Цигани 244 0.28
Евреи 200 0.23
Арменци 161 0.18
Поляци 121 0.14
Татари 119 0.13
Грузинци 81 0.09
Германци 70 0.08
Албанци 64 0.07
Гърци 53 0.06
Азербайджанци 51 0.05
Араби 51 0.05
Узбеки 43 0.05
Румънци 31 0.03
Корейци 26 0.03
Чуваши 26 0.03
Абхазци 24 0.02
Мордовци 21 0.02
Казахи 17 0.01
Естонци 16 0.01
Латвийци 16 0.01
Тюркмени 16 0.01
Таджики 15 0.01
Унгарци 13 0.01
Башкири 11 0.01
Други 183 0.21
Неизвестни 165 0.19

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[3]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 85 098 100.00
Руски 63 180 74.24
Украински 15 353 18.04
Български 3 898 4.68
Молдовски 1 538 1.80
Гагаузки 327 0.38
Цигански 225 0.26
Беларуски 74 0.08
Арменски 65 0.07
Румънски 16 0.01
Друг 255 0.29
Неизвестен 167 0.19

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Измаил е голямо речно-морско пристанище. Товарното пристанище на Измаил е между най-големите дунавски пристанища по товарооборот и механизация. От 1944 г. Измаил е седалище на Съветското дунавско параходство, а днес – на Украинското параходство.

Измаил е важен икономически център с 35 големи промишлени, транспортни и строителни предприятия. Между тях са целулозно-хартиеният комбинат, кораборемонтните заводи, предприятия за тухли, железобетонни изделия, за готови дрехи, мебели, млечни изделия. Рибоконсервеният завод пуска на пазара годишно над 20 вида риба – консерви, пушена, осолена, сушена и др. Консервният завод произвежда над 200 млн. кутии консерви. Измилският винзавод произвежда много известни марки вина: „Болград – Днестровски“, „Щабско“, „Мускат“, „Украинско“, „Юбилейно“, „Фетяска“, „Нойбургер“, „Ркацители“ и шумящото „Шипучие“.

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музей „Александър Суворов“ Катедралата и паметника на Фердинанд I, 20 век.
Музей „Александър Суворов“
Катедралата и паметника на Фердинанд I, 20 век.

Сред забележителностите на Измаил е построеният през 1838 г. Покровски събор – голяма църква, проектирана от арх. проф. Мелников. От октомври 1869 г. до март 1871 г. българският революционер Христо Ботев живее в Измаил и в Уезда. Учителства в село Задунаевка, сега Болградски район, а след това в Измаил, в училището на ъгъла на проспект „Суворов“ и ул. „Ватутин“. Сега на мястото се помещава 15 средно училище. През 1978 г., по случай 100-годишнината от освобождението на България, в Измаил е открит паметник на Христо Ботев, дело на ваятеля М. К. Недопак и арх. Н. Н. Бедерко.

През 1856 г. в Измаил е имало 260 мелници, смилащи зърното на Бесарабия.

През 1984 г. в Измаил е открит музей на дунавското корабоплаване по случай 100 години от създадената през 1883 г. от княз Юрий Евгениевич Гагарин компания и Черноморско-дунавско параходство с линията Одеса – Измаил, с отбиване в Килия и Рени. Първата задгранична линия на руското параходство е открита през 1891 г. и е наречена Систовска (Свищовска). Ежеседмично в Свищов пристигали параходите „Юрий“ и „Олга“. Те спирали в пристанищата Сулина, Тулча, Галац, Браила, Черна вода, Силистра, Тутракан, Русе и Свищов. Днес корабите „Осетия“ и „Белински“ превозват туристи от Ялта и Одеса, за да ги поемат дунавските кораби „Дунай“, „Амур“, „Волга“, „Днепър“, „Украйна“ и „Молдовия“. Те пътуват до Виена и Пасау и спират на всички големи дунавски пристанища.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В Измаил доминира новото строителство, но има сгради с влияние на украинската и румънската архитектура, както и много други стари, от турско време. Най-големите паркове в града са наречени „Богдан Хмелницки“ и „Комсомолски“.

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Църкви в Измаил
PokrovCathedralIzmail.jpg Nativity of the Virgin Mary church in Izmail 05.jpg St. Nicholas church in Izmail 05.jpg Рождественская церковь Измаил 02.jpg Armenian church, Izmail.jpg
Катедрален храм „Покров Богородичен“
или „Покровски събор“,
4 февруари 2007 г.
Единоверческа църква
„Света Богородица“,
28 септември 2014 г.
Църква „Свети Николай“
Измаилската крепост),
28 септември 2014 г.
Разрушената църква
Рождество Христово“.
през 1980–те години.
Разрушената арменска църква
Сурб Геворг“.
през 1950–те години.
Церква Св. Костянтина і Олени Ізмаїл.jpg Old-believers St. Nicholas church 04.jpg Immaculate Conception church in Izmail.jpg Dormition church in Izmail 04.jpg Port of Izmail 04.jpg
Църква „Св. св. Константин и Елена“,
21 септември 2013 г.
Църква „Свети Николай“
(старообрядска),
28 септември 2014 г.
Църква на Непорочното зачатие,
28 септември 2014 г.
Успенска църква
Измаилската крепост),
28 септември 2014 г.
Параклис „Свети Николай“
в пристанището,
14 август 2009 г.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Наименование Дата на откриване Местоположение Изображение
Паметник на героите 30 май 1930 г.;
преди 87 години
 (1930-05-30)
Руско военно гробище,
разположено в територията на
Измаилската крепост
2014 г.
Паметник на Александър Суворов 26 август 1945 г.;
преди 72 години
 (1945-08-26)
площад „Суворов“,
близо до катедралата
2015 г.
Паметник на Тарас Шевченко 1945 г.;
7 октомври 2014 г.;
преди 3 години
 (2014-10-07)
(реконструкция)
площад „Суворов“ 2014 г.
Паметник на Сергей Тучков 1 октомври 1997 г.;
преди 20 години
 (1997-10-01)
площад „Суворов“,
срещу картинната галерия
2014 г.
Паметник на капитан Семенюк 26 август 1985 г.;
преди 32 години
 (1985-08-26)
Паметник на моряците от
Дунавската военна флотилия
30 юли 1967 г.;
преди 50 години
 (1967-07-30)
парк „Дружба на народите“ 2012 г.
Паметник на войниците
загинали в Афганистан
9 май 1995 г.;
преди 22 години
 (1995-05-09)
Градска градина 2014 г.
Паметник на Христо Ботев 20 март 1978 г.;
преди 39 години
 (1978-03-20)
в двора на главния корпус на
Измаилския държавен хуманитарен
университет
2013 г.
Паметник на Николай Глущенко 1984 г.;
преди 32 години
 (1984)
площад „Суворов“,
срещу картинната галерия

Отношения с България[редактиране | редактиране на кода]

Отношенията на община Добрич (град) и Измаилски район официално датират от 1996 г., когато е подписан Договор за сътрудничество и взаимодействие на градовете. През 2001 г. договорът е подновен.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Личности, свързани с Измаил са:

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Измаил са:

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Измаил са:

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове на Измаил са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((uk))  „Чисельність населення (за оцінкою) на 1 липня 2017 року та середня чисельність за січень- червень 2017 року“. // ukrstat.gov.ua. Посетен на 22 септември 2017.
  2. ((uk))  „Ethnic composition: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 септември 2017.
  3. ((uk))  „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 септември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна