Траянови валове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
"Траяновите валове" на картата по история на Бесарабия на Александър Фомич Велтман, 1827 г. (дадени са в червен цвят)
Карта на Българските земи при Аспарух и Тервел и граничните български валове.
Валове, пътища и укрепления на територията на Румъния и Молдова, които според румънските схващания са римски, византийски и готски.

"Трая́новите ва́лове" са фортификационни система от укрепления под формата на земни насипи с ров в Добруджа и Бесарабия, на територията на днешните Украйна, Молдова и Румъния.  

Според проф. Петър Коледаров името „Троян” е условно назоваване на пътища, окопи, проходи и други съоръжения от по-стара епоха, което е като синоним на „римски” или „византийски”, а често пъти и за такива от периода на османотурското господство на Балканите. Нещо повече, обекти с наименование „Траян” или „троянов” могат да се изведат и от думата в румънски език „troian” със значение: „насип”, „пряспа”, „окоп” и не биха могли да имат общо с римския император Марк Улпий Траян.[1] Макар при него Римската империя достига максималното си разширение, присъединявайки към територията си и Дакия, тя не включва териториите, където всъщност са повечето от т.н. "Траянови валове".

Съществува спор между учените, дали някаква част от съоръженията е дело на римляните и до каква степен те са изградени от византийци, готи и прабългари.[2][3][4] Редица български учени, които работят по темата, като проф. Рашо Рашев, проф. Станчо Ваклинов, проф. Петър Петров, проф. Петър Коледаров, д-р Деян Рабовянов, проф. Васил Златарски, Йордан Венедиков, и др. в свои академични публикации твърдят, че голяма част от укрепителните съоръжения издигнати в региона са прабългарски. Това мнение се поддържа и от британските професори Джон Бейгнал Бъри и Стивън Рънсиман, унгарския проф. Геза Фехер, румънския проф. Петре Дякону, чешкия акад. Карел Шкорпил и т.н. [5][6][7][8][9][10][11][12][13][1][14][15][16][17][18]

Същото се подкрепя и от средновековни летописи в които се посочва, че: "Испор (Аспарух) цар ..... създаде и велик презид (укрепен вал) от Дунава до морето."[19] и също: "Страната на българите е окръжена с ограда (вал) .... тази ограда е подобна на стена при ров.”  [20]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Петър Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г. стр.13-15
  2. Great Walls and Linear Barriers, Peter Spring, Pen and Sword, 2015, ISBN 1473854040, pp. 138 - 144.
  3. Archaeology from Historical Aerial and Satellite Archives, William S. Hanson, Ioana A. Oltean, Springer, 2012, ISBN 1461445051, p. 331.
  4. Peter Heather, The Goths, Blackwell Publishing, ISBN 0631209328, 1998, p. 100.
  5. John Bagnell Bury. A History of the Eastern Roman Empire from the Fall of Irene to the Accession of Basil II (802—867), London, 1912, p. 361—362.
  6. St. Runciman. A History of the First Bulgarian Empire. London, 1930, p. 74. App. VI, pp. 288—290
  7. Г. Фехер. Военното дело на прабългарите С 1938, с. 117 и сл.
  8. Р. Diaconu, Zur Frage der Datierung des Steinwalles in der Dobroudscha und der Localizierung der im Berichte der griechischen Toparchen geschilderten Eregnisse. Dacia, VI, 1962, p. 317—335
  9. К. Šcorpil, Starobulharske stany (lagery) i vail na poloostrovu Balkanskeu. Sbornik česke spolecnosti zemevedne, XXV, 1919, s. 41;
  10. Петър Петров, 3. Прабългарите в Онгъла, стр. 150, 152,153, Образуване на българската държава, София, 1981.
  11. Рашо Рашев, „Раннобългарски землени укрепителни съоръжения“, Български средновековни градове и крепости, т.1, Варна, 1981, с. 16-44.
  12. Рашо Рашев, Старобългарски Укрепления на долния Дунав VII-XIV, Варна 1982
  13. Станчо Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век,  Българско Историческо Дружество, София 1977
  14. Деян Рабовянов, стр. 170-176, 209, 210, 218-221, Извънстоличните каменни крепости на Първото български царство, Археологически институт с музей на БАН, C 2011
  15. В. Н. Златарски, История на Първото българско Царство, Т. I, ч. 1, с. 209-213
  16. Йордан Венедиков, Старобългарски окопи, сп. Отечество, кн. 39/ 1917 г.
  17. БАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2 С 1981
  18. Василина Камбурова и колектив, Атлас История на България, стр. 5 Славяни и прабългари, образуване на Българската държава, С 1975
  19. Ив. Божилов, Стара българска литература, 3. Исторически съчинения, С., 1983, 60-65, 360-362. Български апокрифен летопис, Държавен исторически музей – Москва, сбирка А. И. Хлудов, № .400б-403а.
  20. Ал-Масуди, Мурудж аз-захаб ва ма’адину-ал-джавахир ((ar)). Сайда-Бейрут, 1987. Т. 1. стр. 317—318.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]