Стивън Рънсиман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стивън Рънсиман
Steven Runciman
английски историк
Роден
Починал

Образование Итън Колидж
Научна дейност
Област История, византология
Образование Кеймбриджки университет
Работил в Кеймбриджки университет
Истанбулски университет

Джеймс Кохран Стивънсън Рънсиман (на английски: James Cochran Stevenson Runciman), по-известен като сър Стивън Рънсиман, е британски историк и дипломат. Основните му приноси са към средновековната история на Византийската империя, Балканите и Близкия изток.

Лауреaт на ордена на почетния легион.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стивън Рънсиман е роден през 1903 г. в Нортъмбърланд. Той е втори син в семейството на бъдещия виконт Рънсиман от Доксфорд, като и двамата му родители са членове на Парламента от Либералната партия. Дядо му по майчина линия Джеймс Кохран Стивънсън, на когото е кръстен, също е депутат, а дядо му по бащина линия Уолтър Рънсиман е едър корабособственик.

Рънсиман учи с кралска стипендия в Итънския колеж, където негов съученик и приятел е бъдещият писател Джордж Оруел. През 1921 г. постъпва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет и учи история при Джон Бъри. През 1927 г. получава преподавателско място в Тринити Колидж, което заема до 1938 г., когато получено от дядо му наследство му дава финансова независимост.

От 1934 до 1940 г. Стивън Рънсиман работи в британското посолство в София, а от 1940 до 1942 г. - в Кайро. През 1942-1945 г. е професор по византийско изкуство и история в Истанбулския университет, където започва проучванията си по своя най-известен труд, тритомна история на кръстоносните походи. През 1945-1947 година е представител на Британския съвет в Атина.

След Втората световна война Стивън Рънсиман издава основните си трудове и чете лекции в различни британски и американски университети. През 1958 година получава рицарско звание. Умира през 2000 г. в Радуей на 97 години.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Улица „Сър Стивън Рънсиман“ в София.

Улица в София носи името на Сър Стивън Рънсиман.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • The Emperor Romanus Lecapenus and His Reign. 1929.
  • A History of the First Bulgarian Empire. 1930.
  • Byzantine Civilization. 1933.
  • The Medieval Manichee: A Study of the Christian Dualist Heresy. 1947.
  • A History of the Crusades: Volume 1, The First Crusade and the Foundation of the Kingdom of Jerusalem. Cambridge University Press, 1951.
  • A History of the Crusades: Volume 2, The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East. Cambridge University Press, 1952.
  • A History of the Crusades: Volume 3, The Kingdom of Acre and the Later Crusades. Cambridge University Press, 1953.
  • The Eastern Schism: A Study of the Papacy and the Eastern Churches in XIth and XIIth Centuries. 1953.
  • The Sicilian Vespers: A History of the Mediterranean World in the Later Thirteenth Century. 1958.
  • The White Rajahs. 1960.
  • The Fall of Constantinople 1453. 1965.
    • Падането на Константинопол. София, ОФ, 1984.
  • The Great Church in Captivity. 1968.
  • The Last Byzantine Renaissance. 1970.
  • The Orthodox Churches and the Secular State. 1972.
  • Byzantine Style and Civilization. 1975.
  • The Byzantine Theocracy. 1977.
    • Византийската теокрация. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2006. ISBN 978-954-07-2339-6.
  • Mistra. 1980.
  • Patriarch Jeremias II and the Patriarchate of Moscow. 1985.
  • A Traveller's Alphabet. Partial Memoirs. 1991.