Дакия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гетска Дакия
Независима държава
 
 
 
II век пр.н.е. — 107  
 
 
Щандарт
Дакският змей Герб

Местоположение на Дакия

Континент Европа
Столица Сармизегетуса
Официален език Дакийски език
Религия Залмоксисъм
Форма на управление Изборна монархия
Законодат. власт Тарабоска аристокрация
Епоха Античност
 - Завоевателна кампания на Траян
89 - 105
Валута Косон
Днес част от Флаг на България България
Флаг на Молдова Молдова
Флаг на Полша Полша
Флаг на Румъния Румъния
Флаг на Словакия Словакия
Флаг на Сърбия Сърбия
Флаг на Унгария Унгария
Флаг на Украйна Украйна
редактиране

Дакия (на латински: Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния. Според Пойтингеровата карта Дакия има за западна граница река Тиса, на север - Карпатските планини, на юг - река Дунав и на изток - река Днестър. Столицата на даките в Сармизегетуса Регия е завладяна през 107 г.сл.н.е. след продължителните Дакийски войни на император Траян.

Предримски период[редактиране | редактиране на кода]

Даките спадат към групата на тракийските народи, които Херодот през 444 г. пр.н.е. нарича общо скити и гети. Между 326 и 293 г. пр.н.е. гетите от територията на днешна Молдавия създават собствено държавно образувание северно от Дунава. Според Страбон завоевателите-гети възприели езика и културата на населението, което заварили, като върховен жрец, а после почитан и като бог бил Гебелей. Дакийските гети са земеделци и скотовъди, но разработването на златните и сребърни находища в Трансилвания води до оживена търговия със съседните народи.

Като князе на Дакия (Dux Daciae) властват:

  • II век пр.н.е. - Орол
  • 82-44 пр.н.е. - Буребиста
  • 44–27 пр.н.е. - Деценей
  • 27 пр.н.е. - 29 сл.н.е. - Комосик
  • 29–69 29 сл.н.е. - Скорило
  • 69–87 29 сл.н.е. - Дурас
  • 87–106 29 сл.н.е. - Децебал

В началото на II-ри век пр.н.е. вожд на гетите е Орол, а през 109 и 74 г. пр.н.е. гетите имат първи стълкновения с бастарните и римляните. При Буребиста, съвременник на Гай Юлий Цезар, държавата укрепва и се разширява, а армията достига до 200 хил. воини. Тази активност прави впечатление в Римската империя и Цезар подготвя експедиция, но смъртта му попречва да я осъществи. Буревиста също е убит и държавата му се разпада на няколко части под управлението на Скорило, Котис и други племенни велможи. Според документите Октавиан Август възнамерявал да се ожени за Юлия, дъщеря на Котис, а самия Котис се сгодява за 5-годишната дъщеря на Октавиан Август. На 1 март 29 г. пр.н.е. Хораций пише ода за цар Котис ("occidi Daci Cotisonis agmen"). Тези данни навеждат на заключението, че дакийските княжества са контролирани с дипломатически средства от Рим. Въпреки, че гетите приемат политическото върховенство на Октавиан Август, те често преминават замръзналия Дунав за да плячкосват в Мизия.

Римско владичество и Свободни даки[редактиране | редактиране на кода]

От 85 до 89 г. при управлението на Дурас-Диурпан гетите отново предприемат агресивна политика и водят две успешни войни с Рим. При Домициан римляните постигат ответен военен успех, но не успяват да завоюват Дакия и са принудени да сключат стратегически мир поради загубата в битка с маркоманите. Децебал, вожд на гетите, през 80/87-107 г. връща на римляните взетото в плячка оръжие и част от пленниците и получава признание на суверенитета си и ежегоден данък от Домициан. За да приключи с това позорно положение император Траян повежда война и през 107 г. завладява държавата на гетите, а Децебал се самоубива. През 113 г. е издигнат на Траяновия форум в Рим с триумфалната Траянова колона за ознаменуване победата му над дакийските гети. Въпреки това Дакия си остава размирна погранична провинция, в която е постоянно настанен V Македонски легион. Според някои историци гетите поддържали римляните и поражението на гетската държава отчасти се дължи и на недоволството им от гнета на Децебал. След 107 г. много от победените гетски родове се изтеглят отвъд Трансилванското плато и към северното Причерноморие. Те са запомнени като Свободни даки, като в гръцките източници са наричани и гранични даки (на гръцки: Dakoi prosoroi). Съюзени с карпите, а по-късно и с готите даките продължават нападенията над новосформираната провинция. Липсват запазени данни за крале на Свободните даки, което може да се тълкува, че те са запазили независимостта, но не и държавността си.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]