Направо към съдържанието

Децебал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Децебал
владетел на даките
Децебал, владетел на даките. Фрагмент от колоната на Траян
Децебал, владетел на даките. Фрагмент от колоната на Траян

Роден
Починал
106 г.
Управление
Период86 – 106
Децебал в Общомедия

Децебал[1][2][3] (на латински: Decebalus; на румънски: Decebal) е владетел на даките в периода 86 – 106 г., воювал с Римската империя и загинал към края на Дакийските войни. В резултат, през 106 г. е образувана римската провинция Дакия.

През 86 г., при управлението на римския император Домициан, Децебал нахлува в Мизия, разбива войските на римския наместник Опий Сабин и завладява голяма част от провинцията. Изпратените през 87 г., да я защитят, войски също са разбити от нашествениците, а всички римски знамена са пленени.

През 88 г. нови римски войски, под командването на генерал Юлиан, нахлуват в Дакия. Решаващото сражение при Тан (в земите на по-късната Трансилвания) е спечелено от римляните, но заради проблеми с германските племена квади, те не се възползват от това и с Децебал е сключен доста унизителен мир, включващ и ежегодно изплащане на данък на варварите.

Война с Траян (101 – 102 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
Траяновата колона в Рим

Веднага след като става император (наследявайки Нерва), Марк Улпий Траян започва подготовка за война с даките. През пролетта на 101 г. той напада страната им. Римляните отново печелят сражение при Тан, но навлизането в дълбочина в Дакия е забавено, тъй като даките се сражават за всяко населено място.

Настъпващата зима принуждава императора да спре похода и да се установи в укрепените лагери. Децебал се възползва от това и събирайки силите си и подкрепен от бастарни и сармати, атакува провинция Мизия, но Траян прехвърля войски там и въпреки големите загуби побеждава даките. През пролетта на 102 г. продължава настъплението си и тежките загуби принуждават Децебал към преговори, на които получава много неизгоден мир, с нарочно утежнени условия. На римляните са дадени всички територии, които са успели да завладеят, а даките трябва да разрушат крепостите си и да се лишат в полза на римляните от най-опасните за тях от въоръженията си. Във външната политика Децебал се задължава да установява отношения с други народи само под ръководството на Рим.

Война с Траян (105 – 106 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
Скулптура в чест на Децебал

Както вероятно е и очаквал и желаел Траян, договорът между него и Децебал е нарушен от вожда, който вместо да се откаже от войната се готви усилено за нова и то планирайки за тази цел съюз с новия съперник на Древен Рим за господство над Изтока - Царство Партия. Съответно, в началото на лятото на 105 г., Траян пак нахлува в Дакия. Римляните атакуват страната едновременно в няколко направления. Съпротивата на Децебал е съкрушена и той отстъпва, докато не пада и столицата му Сармизегетуза. Тогава се опитва да се скрие, за да организира нова съпротива, но не успява и за да не попадне в плен, се самоубива, пронизвайки се с меч (106 г.). Римляните потъпкват краткотрайните въстания срещу тяхната власт, а Дакия е превзета и разграбена. Тя става римска провинция, а императорът триумфира в Рим, където в чест на победата му над даките е издигната Траяновата колона (на Форума на Траян) и му е присъдено прозвището Дакик (Dacicus - Дакийски).

Между 1994 и 2004 г. на румънския бряг на Дунав при пролома Железни врата (мястото на нахлуването на Траян в Дакия през втората му война с даките, по специално изграден за това огромен мост, проектиран от Аполодор от Дамаск) е изработена огромна скална скулптура в чест на Децебал.

„Даки“ (Les Guerriers) – исторически игрален филм, драма от 1967 г. - Румъния, Франция. Режисьор: Сергиу Николаеску. В ролите: Пиер Брис, Мари-Жозе Нат, Жорж Маршал и Амза Пелеа[4]

  1. Йорданов, Кирил. Децебал // Център по тракология „Проф. Александър Фол. Посетен на 27 юли 2016.
  2. Иречек, Константин, История на България, Наука и изкуство, С., 1978, стр. 93 – 94
  3. Арнолд, Станислав, Владислав Куркевич, Адам Татомир, Веслав Журавски, История на света, Държавно издателство „Д-р Петър Берон, С., 1985, стр. 105
  4. Filmi.link. Даки. Посетен на 3 януари 2022