Децебал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Децебал
владетел на даките
Лични данни
Управление 86 – 106
Починал
106 г.
Децебал в Общомедия

Децебал[1] [2] [3] (на латински: Decebalus, на румънски: Decebal) е владетел на даките в периода 86 – 106 г.

Начало на управлението[редактиране | редактиране на кода]

През 86 г. Децебал нахлува в Мизия, разбива войските на римския наместник Опий Сабин и завладява голяма част от провинцията. В отговор на тези действия римският император Домициан през 87 г. изпраща в Дакия своите войски. Но и те са разбити, а Децебал пленява всички римски знамена. През 88 г. нови римски войски, под командването на генерал Юлиан нахлуват в Дакия. Решаващото сражение, при Тан (в Трансилвания) е спечелено от Юлиан. Той обаче не остава дълго на територията на даките, тъй като германските племена квади засилват натиска си върху Римската империя. С Децебал е сключен мир, който е доста унизителен за римляните.

Война с Траян (101 – 102 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след като става император, Траян започва подготовка за война с даките. През пролетта на 101 г. Траян напада Дакия. Римляните отново печелят сражение при Тан. Но навлизането в дълбочина в страната е забавено, тъй като даките се сражават за всяко населено място. Настъпващата зима принуждава Траян да спре похода и да се установи в укрепените лагери. Децебал се възползва от това и събирайки силите на даките, подкрепяни от бастарните и сарматите, атакува провинция Мизия. Траян е принуден да отправи част от силите си там и въпреки големите загуби побеждава даките. През пролетта на 102 г. Траян продължава настъплението. Тежките загуби на даките принуждават Децебал да моли за мир.

Траяновата колона в Рим

Мирният договор е много неизгоден за Децебал. На римляните са дадени всички територии, които са успели да завладеят. Децебал е трябвало да разруши всички отбранителни укрепления в страната и да предаде на римляните оръжията. Във външната политика той бил длъжен да установява отношения с други народи само под ръководството на Рим. Договорът е възприет от Децебал обаче само като временно примирие и възможност да събере нови сили. Въпреки условията на договора, той укрепва армията си и се готви за нова война. Траян също не приема на сериозно договора, тъй като целта му е пълното завладяване на Дакия.

Война с Траян (105 – 106 г.)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на лятото на 105 г. Траян, възползвайки се от това, че Децебал е нарушил мирния договор, нахлува в Дакия. Римляните атакуват страната едновременно от няколко направления. Съпротивата на Децебал е съкрушена и той отстъпва докато не пада и Сармизегетуза. Децебал се опитва да се скрие, за да организира нова съпротива, но не успява. Тогава, за да не попадне в плен, се самоубива, пронизвайки се с меч. След смъртта на Децебал римската армия лесно се справя с незначителните огнища на въстания и през 106 г. е образувана римската провинция Дакия.

Траян завзема големите богатства на Дакия, а в Рим в чест на победата над даките е издигната Траяновата колона.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йорданов, Кирил. Децебал. // Център по тракология „Проф. Александър Фол. Посетен на 27 юли 2016.
  2. Иречек, Константин, История на България, Наука и изкуство, С., 1978, стр. 93 – 94
  3. Арнолд, Станислав, Владислав Куркевич, Адам Татомир, Веслав Журавски, История на света, Държавно издателство „Д-р Петър Берон, С., 1985, стр. 105

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]