Буребиста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на походите на Буребиста

Буребиста (на древногръцки: "Βοιρεβίστας") е цар на даките и гетите, който за първи път обединява техните племена и ги управлява между 82 и 44 г. пр.н.е. Той повежда грабителски и завоевателни походи в Централна и Източна Европа, подчинявайки повечето съседни племена. След заговора срещу него и убийството му империята се разпада на няколко по-малки държави.

Изграждане на държавата на Буребиста[редактиране | edit source]

Стените на крепостта Блидару, част от крепостната система в планината Оръщие

Създаването на латенски тип икономика през III-II в. пр.Хр. се създава йерархична система в племенните обединения. Такива обединения се срещат както при трансилванските даки (по времето на цар Рубобост), така и при молдовските и влашките гети (със център Арджедава). Буребиста пръв създава племенен съюз между даките и гетите.[1]

По принцип племенният съюз е слабо централизирана държава с военна организация подобна на тази на елинистическите царства.[1] Не е известна точната степен на централизация, като някои археолози, например К. Локиър, дори отричат съществуването на същинска държава, тъй като археологическите доказателства показва много регионални традиции, а приликите са малко. Други археолози, например А. Дяконеску, пък считат, че е съществувала централизирана държава. Поради многото археологически фактори не е ясно която теория е правилна.[2]

Смята се, че по времето на Буребиста в местното общество се формира робство, подобно на това в Древна Гърция и Древен Рим, но повечето работа вероятно се е вършела от свободни хора.[1]

Страбон пише, че Буребиста успява да държи племената си под контрол с помощта на магьосника и прорицател Деценей, който е обучен в Египет. Подчинението на народа към Буребиста е толкова голямо, че по негова заповед те си режат вените и се напиват с вино.[3] Йорданес твърди, че главния жрец има почти царски пълномощия и учи хората на законен кодекс, известен като Белагин, както и етика, философия и естествени науки.[4]

В ядрото на империята на Буребиста е система каменни укрепления върху възвишенията в планината Оръщие.[1]

Завоевания и външна политика[редактиране | edit source]

Стените на крепостта в Костещ

Буребиста извършва политика за завладяване на нови територии. В поход от 60-59 г. пр.н.е. той напада и завладява келтските племена бои и тавриски, населяващи Среден Дунав в земите на днешна Словакия. След 55 пр.н.е и вероятно преди 48 пр.н.е. Буребиста завладява крайбрежието на Черно море, превземайки всички гръцки колонии от Олбия (Одеса) до Аполония (Созопол), както и цялата Дунавска равнина до Балканите.[1] Страбон споменава и за поход срещу келтско племе, делящо земи с траките и илирите (вероятно скордиските).[5]

Единственият гръцки полис, с който Буребиста поддържа добри отношения е Дионисиопол (Балчик).[1] Според надпис, открит в града, гражданиниът му Акорнион е пръв съветник на Буребиста.[6]

В зенита на силата си, империята на Буребиста се простира от Карпатите в Словакия до Балканите и от Среден Дунав до Черно море. Страбон казва, че гетите могат да съберат армия от 200 000 души по време на война,[1] по-скоро преувеличена стойност,[7] показваща всъщниост броя на способните за военна служба мъже, а не броя на войските.[1] Буребиста сериозен съперник на Римската империя, защо войската му има възможност да пресече Дунав и да ограби римските градове чак в Тракия, Македония и Илирия.[3]

През 48 г. пр.н.е. той се присъединява на страната на Помпей Велики срещу Юлий Цезар в Гражданската война на Цезар,[1] като изпраща Акорнион като посланик и военен съветник. След като Цезар побеждава, той планира да изпрати легиони да разбият Буребиста,[8] но преди да го направи, на 15 март 44 г. пр.н.е., е убит в Сената.

Смърт[редактиране | edit source]

Буребиста е убит след заговор на племенната аристокрация, която смята, че стремежът към централизация на държавата би смалил властта ѝ. След смъртта му империята се разпада с изключение на ядрото в планините Оръщие,[1] разделяйки се на няколко отделни царства.[3] Когато Октавиан Август изпраща армия срещу гетите, бившата държава на Буребиста е разделеназ на четири части.[8]

Наследство[редактиране | edit source]

Румънска марка от 1980 г., отбелязваща „2050 години от първата обединена и централизира държава при управлението на Буребиста“

Има само три първични източника, кото споменават Буребиста: Страбон, Йорданес и маморна плочка с надпис, открита в Балчик, България (днес изложена в Националния исторически музей в София), която споменава за Акорнион.[9]

В Румъния, започвайки от 70-те, комунистическият диктатор Николае Чаушеску използва античната история, гледана през филтъра на националистична и спорна интерпретация, известна под името протохронизъм, за оправдае начина си на управление.[10] Например Буребиста, който е велик завоевател, е смятан просто за обединител на дакийските племена.[11]

Като част от тази тенденция през 1980 г. румънската държавна власт обявява 2050-тата годишнина от появата на „обединена и централизирана“ държава на даките при Буребиста, сравнявайки я с Румъния на Чаушеску и обявявайки непрекъснатото съществуване на страната от Буребиста до Чаушеску.[12]

Тази годишнина кара пресата да посочи някои „прилики“ между Буребиста и Чаушеску, като дори професионални историци, като например Йон Хорациу Кришан, забелязват, че похвалните думи за Буребиста силно наподобяват тези, които партийните дейци използват за Чаушеску.[10]

През 1980 г. е заснет филм за живота на Буребиста.[10]

Източници[редактиране | edit source]

Паметник на Буребиста в Оръщие
  1. а б в г д е ж з и к Pippidi, D.M. (editor), Dicţionar de istorie veche a României, Editura ştiinţifică şi enciclopedică, Bucharest, 1976 pp.116-117
  2. Jinyu Liu, "Review of Roman Dacia. The Making of a Provincial Society", Bryn Mawr Classical Review, March 12, 2005
  3. а б в Strabo, Geography, VII:3.11
  4. Jordanes, XI
  5. John T. Koch, Celtic culture: a historical encyclopedia, p.550, ABC-CLIO, 2006 ISBN 1851094407
  6. H. Daicoviciu, p. 127
  7. Boia, p.184
  8. а б Strabo, Geography, VII:3.5
  9. W. S. Hanson, Ian Haynes, Roman Dacia: the making of a provincial society, 2004, Journal of Roman Archaeology, ISBN 1887829563, p. 34
  10. а б в Boia, p. 221
  11. Boia, 177
  12. Boia, p. 78; 125

Литература[редактиране | edit source]

Първични източници[редактиране | edit source]

Вторични източници[редактиране | edit source]