334 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
<< 4 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

334 (триста и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Лизикрат.

В Македония[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Велики започва завладяването на Персийската империя през пролетта с армия от 32 000 пехота и 5000 кавалерия и отделен контингент под командването на Парменион, който увеличава силите му до 50 000 войници.[1]
  • Александър печели първата си голяма победа срещу персийците водени от Мемнон Родоски в битка при реката Граник.[2] След това бързо окупира столицата на Хелеспонтова Фригия и анексира провинцията като назначава нов македонски сатрап. Уредил управлението и охраната на новата територия царя извършва бърз поход на юг към важния град Сарди, който е предаден без съпротива от персийския си командир. Така Александър едновременно си осигурява контрол над най-силната цитадела и най-богатата съкровищница в Мала Азия. Той поставя свой македонски гарнизон и управители, но обявява, че местните лидийци са свободни да живеят по своите закони и под властта на македонския сатрап, макар това да се оказва пропаганден жест.[2]
  • Четири дни след превземането на Сарди, Александър влиза тържествено в Ефес, където прави сходни прокламации и обявява възстановяването на демократичното управление.[3]
  • Александър продължава похода си и подлага на обсада Халикарнас. След сериозна съпротива персийските командващи признават, че положение на отбраната е неудържимо и отстъпват като подпалват складовете за оръжия и отбранителните си укрепления, оставяйки горящия град да бъде окупиран впоследствие от македонците.[4]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

В Южна Италия[редактиране | редактиране на кода]

Изкуство, архитектура и наука[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 798
  2. а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 800
  3. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 801
  4. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 802
  5. а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660
  6. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 899