315 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
<< 4 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

315 (триста и петнадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Гърция и елинистичния Изток[редактиране | редактиране на кода]

  • Антигон атакува изненадващо Вавилон и прогонва от него Селевк, който търси и намира убежище при Птолемей.[1]
  • Лизимах, Касандър и Птолемей поставят ултиматум пред Антигон, след като той навлиза с войска в Сирия, с който те изискват от него да върне Вавилония на Селевк, да предаде цяла Сирия на Птолемей, да предаде частта от Фригия с излаз към Хелеспонта на Лизимах и да предаде Кападокия и Ликия на Касандър.[1]
  • При град Тир Антигон прокламира, че събрание на неговите войници е осъдило Касандър за редица прегрешения като най-важното от което е убийството на Олимпия и задържането на Александър IV Македонски и майка му Роксана, след което го е обявило за регент на малолетния цар и че ако Касандър не се подчини ще бъде третиран като враг. В същата тази прокламация Антигон обявява бъдещето на гръцките градове като свободни, автономни и без гарнизони. [2]
  • По примера на Антигон и Птолемей прави подобна прокламация към гръцките градове.[2]
  • Антигон дава решителната си подкрепа за формирането на Несиотския съюз (кондеферация на Цикладските острови) и изпраща агенти, пари и войници в Гърция, за да вдигнат въстание срещу Касандър.[3]
  • Антигон сключва съюз със своя бивш противник генерал Полиперхон, когото назначава за стратег на Пелопонес.[2]

В Сицилия[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

  • Аркесилай, гръцки философ, основател на втората или средната академия или фазата на академичния скептицизъм (умрял 240 г. пр.н.е.)

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 46
  2. а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 47
  3. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 48
  4. а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 662