Аркесилай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Аркесилай.

Аркесилай
Ἀρκεσίλαος
древногръцки философ
Аркесилай и Карнеад
Аркесилай и Карнеад

Роден
Починал
Философия
Школа Скептицизъм
Аркесилай в Общомедия

Аркесилай от Питана е гръцки философ, основател на втората или средната академия или фазата на академичния скептицизъм. Архелай наследява Кратет Атински като шести схоларх на Академията през 264 г. пр.н.е.[1]. Идеите му не са запазени в писмена форма, така че за тях може да се съди само по вторични източници. Запомнящо се определение[2] на неговото еклектично философстване дава опонентът му Аристон от Хиос: „От към главата – Платон, откъм опашката – Пирон, а по средата Диодор“.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Аркесилай е роден в Питана в Еолида. Учи при математика Автолик от Питана, с когото заминава за Сарди. След това учи реторика в Атина, но приема философията и става ученик първо на Теофраст, а после и на Крантор[3]. Впоследствие става близък с Полемон и Кратет и застава начело на школата[4].

Диоген Лаерций казва, че като наследника си Лакид, той умира от прекомерна употреба на алкохол, но признанията на другите (като Клеант) и собствените му идеи дискредитират тази история и той си остава доста уважаван от атиняните[5].

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Аркесилай се застъпва за скептицизма. От гледна точна на Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“, той твърди, че не е сигурен дори и в това[6]. Той се застъпва за епохе, тоест спиране на рационалните съждения. Според него „вероятността е достатъчен мотив за действието“[6]. Пише произведенията си в стихотворна форма. Аркесилай смята, че трябва да обръщаме внимание на себе си и живота си, а не на външните обекти[6].

Той е първият член на академията, който заема позицията на философския скептицизъм, тоест се съмнява в способността на сетивата да открият истината за света, макар че продължава да вярва в съществуването на самата истина. Главните му опоненти са стоиците и тяхната вяра, че реалността може да бъде разбрана със сигурност.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Sextus Empiricus, Hyp. Pyrrh. 1.234 [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Arcesilaus in Internet Encyclopedia of Philosophy
  2. цитира се от Диоген Лаерций, (Животът на философите, кн 4.6) и Секст Емпирик (Пиронистки положения кн. 1.234), а първообразът е митичното омирово чудовище, химерата
  3. Eusebius of Caesarea: Praeparatio Evangelica VI
  4. Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Arcesilaus“. Encyclopædia Britannica 2 (11th ed.). Cambridge University Press.
  5. Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Arcesilaus“. Encyclopædia Britannica 2 (11th ed.). Cambridge University Press.
  6. а б в Ауди 2009, с. 51.