Антигон I Монофталм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антигон I Монофталм
цар на Македония
Антигон I Монофталм 

Тетрадрахма на Антигон
(ляво:глава на Херакъл; дясно: Зевс на трон в ръката с орел, към това монограм ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΑΝΤΙΓΟΝΟΥ (basilois Antigonos)
Роден: около 382 пр.н.е.
Починал: 301 пр.н.е.  (на около 71 години)

Антигон I Монофталм, Антигон Едноокия (Antigonos Monoftalmos ,Cycloklops) или Еднооки (на гръцки: Antigonos I Monophthalmos‚ Ἀντίγονος ὁ Μονόφθαλμος, Μονοφθαλμός; * 382 пр.н.е.; † 301 пр.н.е. при Ипс) е македонски пълководец, който след смъртта на Александър Велики придобива Памфилия, Ликия, Голяма Фригия и става един от най-важните диадохи.

Антигон е първият от последниците (Диадохи), който иска царската титла за цялото Александрово царство и основава династията на Антигонидите, последният владетелски род от Македония. Той е цар в Азия през 306 – 301 пр.н.е., владее от Хелеспонт до Инд цялата азиатска част на Александровото царство.

Антигон е син на Филип от княжеския род Елимиоти. Расте вероятно в дома на доведения си баща Периандър в Пела. Има двама братя и един полубрат (Marsyas от Пела). Женен е със Стратоника, която произлиза вероятно от македонския царски род на Аргеадите. Двамата имат два сина, Деметрий Полиоркет († 283 пр.н.е.) и Филип († 306 пр.н.е.).

Връстник е на македонския цар Филип II, при когото служи като генерал и е негов приятел (hetairoi).

В началото на похода в Азия на Александър Велики той командва от 7 000 души силна фаланга на гръцките съюзнически войски. След битката при Граник 334 пр.н.е. Антигон става управител на провинция Фригия (днешна Западна Турция) и трябва да завоюва Мала Азия. В три успешни битки против персийските войски той контролира западна Мала Азия преди 331 пр.н.е. Александър го награждава допълнително с провинциите Памфилия, Ликаония и Ликия. Според Стария завет Антигон е свидетел в Египет на пренасянето на тленните останки на профета Йеремия в новооснованата Александрия.

След като критикува намеренията на регента Пердика да се ожени за сестрата на Александър Клеопатра Антигон бяга с фамилията си в Европа, за да се съюзи с Антипатър. Така започва първата Диадохска война. Антигон е активен като комендант на флота в източното Средиземноморие.

Антигон успява да установи военен контрол в Мала Азия и Сирия и в съюз със сатрапа на Вавилон, Селевк, той предприема настъпление срещу сатрапите на Медия и другите източни провинции. През 316 пр.н.е. армията на Евмен преминава на страната на Антигон. Това води до териториално разширение в северните сатрапии на Месопотамия.

Антигон е инициатор на Несиотския съюз. С указа от Тир той обявява свобода на eлините. Това му дава възможност за постоянно вмешателство във вътршнополитическите дела на полисите в Елада и островите. С тази цел той създава данъчен окръг, обединяващ островите от Несиотския Съюз, противопоставящ се на Лигата на Островитяните (начело с остров Делос), който се намира под покровителството на Птоломей.

След поражението на сина му Деметрий при Газа в 312 пр.н.е. и мира от 311 пр.н.е. държавата на Антигон се разпростряла от Хелеспонта до Ефрат. В стремежа си да легитимира себе си като наследник на Александър III Велики, след 309 пр.н.е. Антигон приема сестра му Клеопатра и я изпраща в Сарди. Победата на сина му Деметрий в 307 пр.н.е. при обсадата на Атина, както и неговото морско сражение при Саламин (остров Кипър) в 306 пр.н.е. му дават основание да присвои на себе си и Деметрий царски титли. Той основава столицата Антигонияна р. Оронт.

Вече като монарси Антигон и Деметрий продължават агресивната си политика спрямо другите диадохи. Кампаниите от следващите години не са толкова успешни. Неуспехът си в похода срещу Египет Антигон компенсира с превземането на о. Родос (305 - 304 пр.н.е.). Своеобразен опит за реабилитация след неуспехите е организирането на общоелински съюз в Коринт.

Опитите на Антигон I да възстанови единството на империята на Александър Македонски под своето върховенство срещат острата съпротива на останалите диадохи - Лизимах, Птолемей и Селевк, които сключват коалиция. През 301 пр.н.е. армията на Антигон и сина му е разбита в битката при Ипс, Фригия. Антигон I загива в битката (на 80-годишна възраст), но синът му Деметрий успява да се спаси и да продължи династията.

Източници[редактиране | edit source]

Владението на Антигон след Диадохския мир 311 пр.н.е. и Вавилонската война 309 пр.н.е.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.