Луций Папирий Курсор (консул 326 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луций Папирий Курсор.

Луций Папирий, Нюрнбергски хроники.

Луций Папирий Курсор (на латински: Lucius Papirius Cursor) e генерал и политик на Римска република. Той принадлежи към патрицииския род Папирии, клон Курсори.

Допълнителното си име Курсор („бегач“), Папирий получава според Ливий, защото бил в състояние да изминава на ден големи разстояния в пълно снаражение и изисквал същото и от подчинените му войници.[1] Модерните изследователи смятат, че Папирий наследява своето когномен от дядо си или от баща си.

Папирий е пет пъти консул (326, 320, 319, 315 и 313 пр.н.е.), два пъти диктатор (325/324 и 309 пр.н.е.). Той е три пъти Magister equitum (340, 320 и 319 пр.н.е.) и празнува три пъти триумф (324, 319 и 309 пр.н.е.). През 325 пр.н.е. той е избран за „dictator rei gerundae causa“, за да води втората самнитска война (326 – 304 пр.н.е.), на която става главният герой.

Папирий е отличен генерал и мъж със староримска строгост и прилежност. През 324 пр.н.е. като диктатор той осъжда на смърт своя Magister equitum Квинт Фабий Максим Рулиан заради това, че нарушава заповедта му да не влиза в битка. Рулиан е помилван по-късно след молба на сената, народа и бащата на диктатора.

През 320 пр.н.е. Папирий отмъщава на самнитите заради римската загуба в битката при Каудинийските проходи. Връща всички загубени по-рано римски щандарти и заставя 7000 самнити да минат в „робство“.[2] През 309 пр.н.е. той е избран отново за диктатор и побеждава самнитите при Лонгула. За победата си над тях, получава за втори път триумф.

Неговият син Луций Папирий Курсор e консул през 293 пр.н.е. и се бие успешно против самнитите.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ливий, Римска история, 9.16
  2. 1911 Encyclopædia Britannica. Lucius Papirius Cursor

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ливий, Römische Geschichte, Buch VII–X. Fragmente der zweiten Dekade, hrsg. v. Hans Jürgen Hillen, Darmstadt 1994.
  • Eder, Walter, Herrscherchronologien der antiken Welt. Namen, Daten, Dynastien, Stuttgart 2004 (Der Neue Pauly, Supplemente, 1).
  • Oakley, S.P., A commentary on Livy. Books VI-X, Volume I, II, III, IV, New York 2005.