327 г. пр.н.е.
Облик
<< | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
327 (триста двадесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Македонската империя
[редактиране | редактиране на кода]- През пролетта Александър Велики се жени за местната бактрийска принцеса Роксана като церемонията е проведена по македонския обичай.[1]
- Александър експериментира с частта от персийския дворцов протокол, която е наричана от гърците проскинезис (покланяне до земята или прострация), но среща решителна съпротива срещу тази практика. Сред главните изразители на тази съпротива е Калистен, който успешно дебатира с опонентите си като в крайна сметка проскинезиса е запазен от Александър, но само за персийските и негръцките му поданици.[2]
- Разкрит е заговор за убийството на Александър, заговорниците, които принадлежат на близкото му обкръжение и са предвождани от Хермолай (син на Сополис), са екзекутирани.[1]Калистен е заподозрян в съучастие в заговора и въпреки липсата на доказателства е арестуван, измъчван и екзекутиран.[1]
- Александър назначава македонски сатрап да управлява долината на Кабул, който да продължи работата по омиротворяването на региона със своите големи гарнизонни сили.[3]
- Александър нахлува в Индия.[4]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Луций Корнелий Лентул и Квинт Публилий Филон (за II път).
- Римляните обсаждат Неапол и самнитския му гарнизон.[5]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Херакъл, извънбрачен син на Александър Македонски и персийската благородничка Барсина (умрял 309 г. пр.н.е.)
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Калистен, македонски историк (роден 360 г. пр.н.е.)
- Хермолай, македонски войник и паж на Александър (екзекутиран)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 825
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 873
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 863
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 826
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 661