343 г. пр.н.е.
| << | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
343 (триста четиридесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар. По това време е известна като годината на консулството на Корвус и Арвина (или по-рядко 411 година Ab urbe condita). Наименованието 343 пр. н. е. за тази година се използва от ранния средновековен период, когато летоброенето след Христа става преобладаващият метод в Европа за именуване на години.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
В Персийската империя[редактиране | редактиране на кода]
- Кралят на Ахеменидска Персия, Артаксеркс III, лично ръководи персийските сили, нахлуващи в Египет. Персите искат да получат достъп до доставките на злато и царевица на Египет. Град Пелузий в делтата на Нил оказва съпротива, но фараон Нектанеб II е принуден да се оттегли в Мемфис.[1] Тъй като ситуацията се влошава, Нектанеб II заминава в изгнание в Нубия. Неговото заминаване бележи края на Тридесетата династия, последната местна династия, управлявала Древен Египет.
- С бягството на Нектанеб II цялата организирана съпротива срещу персите се срива и Египет отново става сатрапия на Персийската империя. В Египет е поставен персийски сатрап. Стените на градовете в страната са разрушени, а храмовете ѝ ограбени. Артаксеркс и неговият главнокомандващ генерал Багой напускат Египет, натоварени със съкровища.
В Древна Гърция[редактиране | редактиране на кода]
- Атинският държавник Демостен обвинява Есхин в държавна измяна. Въпреки това, Есхин изкарва на показ неуместното минало на един от съратниците на Демостен, Тимарх, и е оправдан с малко мнозинство.
- Филип II Македонски тръгва отново на война срещу Керсеблепт, крал на Тракия, побеждава го в няколко битки и го принуждава да му плаща данък.[2]
- Фалайкос неуспешно обсажда Кидония на остров Крит.[3]
В Сицилия[редактиране | редактиране на кода]
- След като се предава на коринтския генерал Тимолеон, който поема управлението на Сиракуза, на бившия тиранин Дионисий II е позволено да се оттегли в Коринт, за да живее в изгнание, въпреки че умира в рамките на една година. Конституцията на Сиракуза е заменена от Тимолеон с нова конституция, предназначена да предотвратява тиранията. Тимолеон кани нови заселници от Гърция да дойдат в Сицилия.[4]
В Римската република[редактиране | редактиране на кода]
- Най-могъщата група от местните племена в планинската част на Италия, конфедеративните самнити, се насочват към Кампания. Гражданите на Капуа се обръщат към Рим за помощ за уреждане на вътрешните си раздори и за спасяване на града от унищожение от самнитите. Римляните се отзовават, което слага началото на Първата самнитска война.
В Южна Италия[редактиране | редактиране на кода]
- Местните италиански племена, лукани и брути, натискат гръцките колонии на Магна Греция, включително Тарент. В отговор на призивите за помощ от тези бивши гръцки колонии, крал Архидам III от Спарта отплава с група наемници за Италия.[5]
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- Филетер, основател на династията на Аталидите в Пергамското царство в Анатолия (приблизителна дата) († 263 г. пр.н.е.)
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Дионисий II, тиран на Сиракуза (* 397 пр.н.е. )
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ George Rawlinson, The History of Herodotus, J.G. Wilkinson, J. Murray, 1880
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 894
- ↑ C. Michael Hogan, Cydonia, Modern Antiquarian, January 23, 2008
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 713
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 895
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 343 BC в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |