Калистен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Калистен
древногръцки историк
Роден
Починал
Научна дейност
Област История

Калистен (на старогръцки: Καλλισθένης) е македонски историк. Неговото произведение за Александър Велики има важно значение за представата за Александър върху следващите историци.

Той е роднина и ученик на прочутия философ Аристотел. Роден е в град Олинт, е син е на Херо (племенница на Аристотел), дъщерята на Проксен от Атарней и Аримнестеа, по-голямата сестра на Аристотел, дъщеря на Никомах и Фестия.

Той учи при чичо си Аристотел и известно време получава уроци заедно с Александър Велики и се сприятелява с него. По-късно той става официален историк на похода на Александър в Азия.

Калистен попада през лятото 327 г. пр. Хр. в немилост при Александър, понеже е против и критикува заплануваното въвеждане на proskynese / προσκυνησις / от Александър. Той не желае да се подчини на Александър и казва: един македонец коленичи само пред един бог. Александър променя до известна степен решението си (само персийците трябва в бъдеще да извършват proskynese' пред него).

Като учител на basilikoi paides Калистен е заподозрян в участие в „заговора на пажовете“ и е арестуван. Вероятно той е бит и екзекутиран.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

От историческото съчинение на Калистен: „Hellenica“ („история на Гърция“) от 387/386 г. пр. Хр. до 357/356 г. пр. Хр. в 10 книги и история на Свещената война против фокидците (356 г. пр. Хр.–345 г. пр. Хр.) до днес са запазени няколко фрагменти.

Книгата „Деянията на Александър“ до 331 г. пр. Хр. се смята за главното произведение на Калистен. То служи за пропаганда в полза на Александър. От нея са запазени също малко фрагменти.

Псевдо-Калистен[редактиране | редактиране на кода]

През III век сл. Хр. един автор, така нареченият Псевдо-Калистен, пише легендарен роман за Александър (виж: Александриада).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Fragmente der griechischen Historiker (FGrHist), Nr. 124, Nr. 125, Nr. 138, Nr. 139.
  • William Smith (ed.), Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology (1870), vol. 1, page 576
  • Lexikon des Hellenismus, S. 224; RE X,2, Sp. 1707ff.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • David Golan: The Fate of a Court Historian, Callisthenes. In: Athenaeum 66 (1988), S. 99ff.
  • Felix Jacoby: Kallisthenes. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band X,2, Stuttgart 1919, Sp. 1674–1707.
  • Lionel Pearson: The Lost Histories of Alexander the Great. New York 1960, S. 22ff.
  • Hatto H. Schmitt, Ernst Vogt (Hrsg.): Kleines Lexikon des Hellenismus. Studienausgabe, Wiesbaden 2003, vor allem S. 223 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония