Лариска и Тирнавска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лариска и Тирнавска епархия
Postes helléniques-CP(1918)-0002.jpg
катедралният храм на пощенска картичка от 1918 г.
Местно име Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου
Църква Църква на Гърция
Страна Гърция
Център Лариса
Предстоятел Йероним
Сан митрополит
Сайт imlarisis.gr/

Лариската и Тирнавска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου) е епархия на Църквата на Гърция със седалище в Лариса. По всяка вероятност това е най-старият църковен диоцез на територията на Гърция. В този смисъл има и сакрална стойност за и в православната история на страната.

Епископът на Лариса е отбелязан в списъците на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., а първите сведения са че титула съществува от 4 ноември 324 г.

На третия вселенски събор в Ефес през 431 г. епископът на Лариса е вече споменат като митрополит на Тесалия с местни наместници и епископи във Фарсала, Ламия, тесалийска Тива, Ехинос, Ипати, Цезария и Деметриас. [1] В периода между 730 и 751 г. църквата в Тесалия е част от Илирик и е под юрисдикцията на папата в Рим, след което е върната в диоцеза на Вселенската патриаршия. [2]

В периода от средата на 8 век до началото на 10 век митрополитът на Лариса има десет местни наместници и те са в Деметриас, Фарсала, Домокос, Зейтуни, Езерос (Ксиниада), Лидорики (западно от Амфиса), Трики, Ехинос, Колидрос и Стаги. [3][4] От началото на 10 век долината на Сперхей с Фтиотида са отделени в самостоятелна митрополия, като Фарсалската епархия е подигната в ранг до автономна архиепископия. Точно от това време на Симеон Велики със златния български век датират историческите сведения за българи по долината река Енипей. От 1020 г. Стаги е епархия на Охридската архиепископия.

През 1175 г. при управлението на император Мануил I Комнин тесалийските епархии броят 28. [5] По време на Солунското кралство Тесалия има вече католически митрополит.

От 1391 г. до 1739 г. Лариса не е митрополитски център за сметка на седалището на Османска Тесалия - Трикала. В 1739 година Трикийската епископия е възстановена, а катедрата на митрополията върната в Лариса. От 1734 година епархията носи името Лариска и Тирнавска.

През 1881 г., Тесалия е отстъпена на Гърция. През 1900 г. епархиите на Фарсала и Платамон се обединени с тази на Лариса под името митрополия Лариса и Платамон. От 1970 г. епархията носи сегашното си име, още повече, че Тирнаво е османско селище със себична култура и обичаи.

Лариса с дицеза си е покровителствана от първия си епископ Ахил Лариски, чийто мощи са били пренесени от цар Самуил на остров Свети Ахил.

Предстоятели[редактиране | редактиране на кода]

Име Име Години Бележка
Дионисий Διονύσιος ο Φιλόσοφος 1592 - 1600 дигнал въстание в Тесалия (1600)
Гавриил Γαβριήλ Γιάγκας 1806 - 1810? от гревенски м., в янински м.
Мелетий Μελέτιος 1832 – септември 1835[6]
Антим Άνθιμος Ταμβάκης септември 1835 – август 1837 от иконийски м., в никомидийски м.
Ананий Ανανίας 25 август 1837 - ноември 1853 от рашко-призренски м.[6]
Стефан Στέφανος избран на 16 ноември 1853, ръкоположен на 18 ноември 1853 – април 1870 от велик архидякон[7]
Доротей Δωρόθεος април 1870 – ноември 1870 от димитриадски м.[6]
Йоаким Ιωακείμ Κρουσουλούδης 26 ноември 1870 – 8 август 1875[6] в деркоски м.
Неофит Νεόφυτος Πετρίδης 8 август 1875 – 19 септември 1896 † от серски м.[8]
Амвросий Αμβρόσιος Κασσαράς януари 1900 – 1910 от платамонски е.[8]
Арсений Αρσένιος Αφεντούλης 1914 – 26 декември 1934 † от струмишки м.[8]
Доротей Δωρόθεος Κοτταράς 15 януари 1935 – 1 април 1956 от китирски м., в атински и гръцки а.[8]
Димитрий Δημήτριος Θεοδόσης 18 април 1956 – 25 март 1959 † от гитийски и итилски м.[8]
Яков Ιάκωβος Σχίζας 1960 – 1968[8]
Теолог Θεολόγος Πασχαλίδης 1968 – 1974[8]
Серафим Σεραφείμ Ορφανός 1974 – 13 септември 1989 †[8]
Димитрий Ιωάννης Μπεκιάρης 1989 – 1991
Игнатий Ιγνάτιος Λάππας 1994[8] – 26 юни 2018 †
Йероним Ιερώνυμος Νικολόπουλος 7 октомври 2018[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Koder, Hild, p. 81
  2. Koder, Hild, p. 58
  3. Heinrich Gelzer, "Ungedruckte. . .Texte der Notitiae episcopatuum", Munich, 1900, 557.
  4. Koder, Hild, p. 82
  5. Parthey, Hieroclis Synecdemus, Berlin, 1866, 120.
  6. а б в г Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´. // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 549. (на гръцки)
  7. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 149. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  8. а б в г д е ж з и Μητροπολίτες Λαρίσης και Τυρνάβου. // Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου. Посетен на 5 май 2017.
  9. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Λαρίσης και Τυρνάβου κύριος Ιερώνυμος. (γεν. 1971). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 10 октомври 2018. (на гръцки)