Лариска и Тирнавска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лариска и Тирнавска епархия
Postes helléniques-CP(1918)-0002.jpg
катедралният храм на пощенска картичка от 1918 г.
Местно име Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου
Църква Църква на Гърция
Страна Гърция
Център Лариса
Предстоятел Яков
Сан митрополит
Сайт http://imlarisis.gr/

Лариската и Тирнавска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου) е епархия на Църквата на Гърция със седалище в Лариса. По всяка вероятност това е най-старият църковен диоцез на територията на Гърция. В този смисъл има и сакрална стойност за и в православната история на страната.

Епископът на Лариса е отбелязан в списъците на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., а първите сведения са че титула съществува от 4 ноември 324 г.

На третия вселенски събор в Ефес през 431 г. епископът на Лариса е вече споменат като митрополит на Тесалия с местни наместници и епископи във Фарсала, Ламия, тесалийска Тива, Ехинос, Ипати, Цезария и Деметриас. [1] В периода между 730 и 751 г. църквата в Тесалия е част от Илирик и е под юрисдикцията на папата в Рим, след което е върната в диоцеза на Вселенската патриаршия. [2]

В периода от средата на 8 век до началото на 10 век митрополитът на Лариса има десет местни наместници и те са в Деметриас, Фарсала, Домокос, Зейтуни, Езерос (до Хуниада), Лидорики (западно от Амфиса), Трики, Ехинос, Колидрос и Стаги. [3][4] От началото на 10 век долината на Сперхей с Фтиотида са отделени в самостоятелна митрополия, като Фарсалската епархия е подигната в ранг до автономна архиепископия. Точно от това време на Симеон Велики със златния български век датират историческите сведения за българи по долината река Енипей. От 1020 г. Стаги е епархия на Охридската архиепископия.

През 1175 г. при управлението на император Мануил I Комнин тесалийските епархии броят 28. [5] По време на Солунското кралство Тесалия има вече католически митрополит.

От 1391 г. до 1739 г. Лариса не е митрополитски център за сметка на седалището на Османска Тесалия - Трикала. В 1739 година Трикийската епископия е възстановена, а катедрата на митрополията върната в Лариса. От 1734 година епархията носи името Лариска и Тирнавска.

През 1881 г., Тесалия е отстъпена на Гърция. През 1900 г. епархиите на Фарсала и Платамон се обединени с тази на Лариса под името митрополия Лариса и Платамон. От 1970 г. епархията носи сегашното си име, още повече, че Тирнаво е османско селище със себична култура и обичаи.

Лариса с дицеза си е покровителствана от първия си епископ Ахил Лариски, чийто мощи са били пренесени от цар Самуил на остров Свети Ахил.

Предстоятели[редактиране | редактиране на кода]

Име Име Години Бележка
Дионисий Философ Διονύσιος ο Φιλόσοφος 1592 - 1600 дигнал въстание в Тесалия (1600)
Гавриил Янкас Γαβριήλ Γιάγκας 1806 - 1810? от гревенски м., в янински м.
Антим Тамвакис Άνθιμος Ταμβάκης септември 1835 – август 1837 от иконийски м., в никомидийски м.
Ананий 25 август 1837 - 1850 от рашко-призренски м.
Стефан избран на 16 ноември 1853, ръкоположен на 18 ноември 1853 - ? от велик архидякон[6]
Йоаким Крусулудис Ιωακείμ Κρουσουλούδης 1870 – 7 август 1875 в деркоски м.
Неофит Петридис Νεόφυτος Πετρίδης 7 август 1875 – 19 септември 1896 † от серски м.[7]
Амвросий Касарас Αμβρόσιος Κασσαράς януари 1900 – 1910 от платамонски е.[7]
Арсений Афендулис Αρσένιος Αφεντούλης 1914 – 26 декември 1934 † от струмишки м.[7]
Доротей Котарас Δωρόθεος Κοτταράς 15 януари 1935 – 1 април 1956 от китирски м., в атински и гръцки а.[7]
Димитрий Теодосис Δημήτριος Θεοδόσης 18 април 1956 – 25 март 1959 † от гитийски и итилски м.[7]
Яков Схизас Ιάκωβος Σχίζας 1960 - 1968[7]
Теолог Пасхалидис Θεολόγος Πασχαλίδης 1968 – 1974[7]
Серафим Орфанос Σεραφείμ Ορφανός 1974 – 13 септември 1989 †[7]
Игнатий Лапас Ιγνάτιος Λάππας 1994[7] - настоящ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Koder, Hild, p. 81
  2. Koder, Hild, p. 58
  3. Heinrich Gelzer, "Ungedruckte. . .Texte der Notitiae episcopatuum", Munich, 1900, 557.
  4. Koder, Hild, p. 82
  5. Parthey, Hieroclis Synecdemus, Berlin, 1866, 120.
  6. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 149. Посетен на 2014-09-07.
  7. а б в г д е ж з и Μητροπολίτες Λαρίσης και Τυρνάβου. // Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου. Посетен на 2017-05-05.