Лариска и Тирнавска епархия
| Лариска и Тирнавска епархия | |
 Митрополитският храм „Свети Ахил“ | |
| Местно име | Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου |
|---|---|
| Църква | Църква на Гърция |
| Страна | Гърция |
| Център | Лариса |
| Предстоятел | Йероним |
| Сан | митрополит |
| Сайт | imlarisis.gr |
Лариската и Тирнавска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου) е епархия на Църквата на Гърция със седалище в Лариса. По всяка вероятност това е най-старият църковен диоцез на територията на Гърция.
Епископът на Лариса е отбелязан в списъците на Първия вселенски събор в Никея през 325 година, а първите сведения са че титулът съществува от 4 ноември 324 година.
На Третия вселенски събор в Ефес през 431 година епископът на Лариса е вече споменат като митрополит на Тесалия с местни наместници и епископи във Фарсала, Ламия, тесалийска Тива, Ехинос, Ипати, Кесария и Деметриада.[1] В периода между 730 и 751 година църквата в Тесалия е част от Илирик и е под юрисдикцията на папата в Рим, след което е върната в диоцеза на Константинополската патриаршия.[2]
В периода от средата на VIII век до началото на X век митрополитът на Лариса има десет местни наместници и те са в Деметриада, Фарсала, Домокос, Зейтуни, Езерос (Ксиниада), Лидорики (западно от Амфиса), Трики, Ехинос, Колидрос и Стаги.[3][4] От началото на X век долината на Сперхей с Фтиотида са отделени в самостоятелна митрополия, като Фарсалската епархия е подигната в ранг до автономна архиепископия. От 1020 година Стаги е епархия на Охридската архиепископия.
През 1175 година при управлението на император Мануил I Комнин тесалийските епархии броят 28.[5] По време на Солунското кралство Тесалия има вече римокатолически митрополит.
От 1391 година до 1739 година Лариса не е митрополитски център за сметка на седалището на Османска Тесалия – Трикала. В 1739 година Трикийската епископия е възстановена, а катедрата на митрополията върната в Лариса. От 1734 година епархията носи името Лариска и Тирнавска.
През 1881 година, Тесалия е отстъпена на Гърция. През 1900 година епархиите на Фарсала и Платамон се обединени с тази на Лариса под името Лариска и Платамонска митрополия. От 1970 година епархията носи сегашното си име.
Лариса с дицеза си е покровителствана от първия си епископ Ахил Лариски, чийто мощи са били пренесени от цар Самуил на остров Свети Ахил.
-0002.jpg)
Предстоятели
[редактиране | редактиране на кода]| Име | Име | Управление | Бележка | Години |
|---|---|---|---|---|
| Дионисий | Διονύσιος ο Φιλόσοφος | 1592 – 1600 | ||
| Григорий | Γρηγόριος | ~1639[6] | ||
| Поликарп | Πολύκαρπος | |||
| Мелетий | Μελέτιος | 1768 - 25 юли 1792 | от по-рано драчки м., подал оставка | ? - 1795 |
| Дионисий | Μελέτιος | юли 1792 - септември 1803 | в ефески м. | около 1750 - 1821 |
| Рафаил | Ραφαήλ | септември 1803 - 8 април 1808 | от иконийски м., подал оставка | |
| Гавриил | Γαβριήλ Γιάγκας | септември 1806 – октомври 1810 | от гревенски м., в янински м. | |
| Дамаскин | Δαμασκηνός | ноември 1810 – януари 1822 † | от фанарофарсалски м. | |
| Мелетий | Μελέτιος | март 1822 – септември 1835[7] | по-късно софийски м. | |
| Антим | Άνθιμος Ταμβάκης | септември 1835 – август 1837 | от иконийски м., в никомидийски м. | |
| Ананий | Ανανίας | 25 август 1837 – 14 ноември 1853 | от рашко-призренски м.[7] | |
| Стефан | Στέφανος | избран на 16 ноември 1853, ръкоположен на 18 ноември 1853 – април 1870 † | от велик архидякон[8] | |
| Доротей | Δωρόθεος | 2 април 1870 – 25 ноември 1870 | от димитриадски м.,[7] подал оставка | |
| Йоаким | Ιωακείμ Κρουσουλούδης | 26 ноември 1870 – 8 август 1875[7] | в деркоски м. | |
| Неофит | Νεόφυτος Πετρίδης | 8 август 1875 – 19 септември 1896 † | от серски м.[9] | |
| Амвросий | Αμβρόσιος Κασσαράς | януари 1900 – 1910 | от платамонски е.[9] | |
| Арсений | Αρσένιος Αφεντούλης | 1914 – 26 декември 1934 † | от струмишки м.[9] | |
| Доротей | Δωρόθεος Κοτταράς | 15 януари 1935 – 1 април 1956 | от китирски м., в атински и гръцки а.[9] | |
| Димитрий | Δημήτριος Θεοδόσης | 18 април 1956 – 25 март 1959 † | от гитийски и итилски м.[9] | |
| Яков | Ιάκωβος Σχίζας | 1960 – 1968[9] | ||
| Теолог | Θεολόγος Πασχαλίδης | 1968 – 1974[9] | ||
| Серафим | Σεραφείμ Ορφανός | 1974 – 13 септември 1989 †[9] | ||
| Димитрий | Ιωάννης Μπεκιάρης | 1989 – 1991 | ||
| Игнатий | Ιγνάτιος Λάππας | 1994[9] – 26 юни 2018 † | ||
| Йероним | Ιερώνυμος Νικολόπουλος | 7 октомври 2018[10] | ||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Koder Hild, с. 81.
- ↑ Koder Hild, с. 58.
- ↑ Heinrich Gelzer, "Ungedruckte... Texte der Notitiae episcopatuum", Munich, 1900, 557.
- ↑ Koder Hild, с. 82.
- ↑ Parthey, Hieroclis Synecdemus, Berlin, 1866, 120.
- ↑ Κτιτορικόν ή προσκυνητήριον της ιεράς και βασιλικής μονής του Μεγάλου Σπηλαίου, σελ. 93
- 1 2 3 4 Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 549. (на гръцки)
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 149. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Μητροπολίτες Λαρίσης και Τυρνάβου // Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου. Посетен на 5 май 2017.
- ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Λαρίσης και Τυρνάβου κύριος Ιερώνυμος. (γεν. 1971) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 10 октомври 2018. (на гръцки)
