Лариска и Тирнавска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лариска и Тирнавска епархия
St Achilles.jpg
Митрополитския храм „Свети Ахил
Местно име Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου
Църква Църква на Гърция
Страна Гърция
Център Лариса
Предстоятел Йероним
Сан митрополит
Сайт imlarisis.gr

Лариската и Тирнавска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου) е епархия на Църквата на Гърция със седалище в Лариса. По всяка вероятност това е най-старият църковен диоцез на територията на Гърция.

Епископът на Лариса е отбелязан в списъците на Първия вселенски събор в Никея през 325 година, а първите сведения са че титулът съществува от 4 ноември 324 година.

На Третия вселенски събор в Ефес през 431 година епископът на Лариса е вече споменат като митрополит на Тесалия с местни наместници и епископи във Фарсала, Ламия, тесалийска Тива, Ехинос, Ипати, Кесария и Деметриада.[1] В периода между 730 и 751 година църквата в Тесалия е част от Илирик и е под юрисдикцията на папата в Рим, след което е върната в диоцеза на Константинополската патриаршия.[2]

В периода от средата на VIII век до началото на X век митрополитът на Лариса има десет местни наместници и те са в Деметриада, Фарсала, Домокос, Зейтуни, Езерос (Ксиниада), Лидорики (западно от Амфиса), Трики, Ехинос, Колидрос и Стаги.[3][4] От началото на X век долината на Сперхей с Фтиотида са отделени в самостоятелна митрополия, като Фарсалската епархия е подигната в ранг до автономна архиепископия. Точно от това време на Симеон Велики със златния български век датират историческите сведения за българи по долината река Енипей. От 1020 година Стаги е епархия на Охридската архиепископия.

През 1175 година при управлението на император Мануил I Комнин тесалийските епархии броят 28.[5] По време на Солунското кралство Тесалия има вече римокатолически митрополит.

От 1391 година до 1739 година Лариса не е митрополитски център за сметка на седалището на Османска Тесалия – Трикала. В 1739 година Трикийската епископия е възстановена, а катедрата на митрополията върната в Лариса. От 1734 година епархията носи името Лариска и Тирнавска.

През 1881 година, Тесалия е отстъпена на Гърция. През 1900 година епархиите на Фарсала и Платамон се обединени с тази на Лариса под името Лариска и Платамонска митрополия. От 1970 година епархията носи сегашното си име.

Лариса с дицеза си е покровителствана от първия си епископ Ахил Лариски, чийто мощи са били пренесени от цар Самуил на остров Свети Ахил.

Ръкополагането на митрополит Йероним Лариски и Тирнавски в 2018 година
Катедралният храм на пощенска картичка от 1918 година

Предстоятели[редактиране | редактиране на кода]

Име Име Години Бележка
Дионисий Διονύσιος ο Φιλόσοφος 1592 – 1600 дигнал въстание в Тесалия (1600)
Γρηγόριος ~1639[6]
Гавриил Γαβριήλ Γιάγκας 1806 – 1810? от гревенски м., в янински м.
Мелетий Μελέτιος 1832 – септември 1835[7]
Антим Άνθιμος Ταμβάκης септември 1835 – август 1837 от иконийски м., в никомидийски м.
Ананий Ανανίας 25 август 1837 – 14 ноември 1853 от рашко-призренски м.[7]
Стефан Στέφανος избран на 16 ноември 1853, ръкоположен на 18 ноември 1853 – април 1870 † от велик архидякон[8]
Доротей Δωρόθεος 2 април 1870 – 25 ноември 1870 от димитриадски м.,[7] подал оставка
Йоаким Ιωακείμ Κρουσουλούδης 26 ноември 1870 – 8 август 1875[7] в деркоски м.
Неофит Νεόφυτος Πετρίδης 8 август 1875 – 19 септември 1896 † от серски м.[9]
Амвросий Αμβρόσιος Κασσαράς януари 1900 – 1910 от платамонски е.[9]
Арсений Αρσένιος Αφεντούλης 1914 – 26 декември 1934 † от струмишки м.[9]
Доротей Δωρόθεος Κοτταράς 15 януари 1935 – 1 април 1956 от китирски м., в атински и гръцки а.[9]
Димитрий Δημήτριος Θεοδόσης 18 април 1956 – 25 март 1959 † от гитийски и итилски м.[9]
Яков Ιάκωβος Σχίζας 1960 – 1968[9]
Теолог Θεολόγος Πασχαλίδης 1968 – 1974[9]
Серафим Σεραφείμ Ορφανός 1974 – 13 септември 1989 †[9]
Димитрий Ιωάννης Μπεκιάρης 1989 – 1991
Игнатий Ιγνάτιος Λάππας 1994[9] – 26 юни 2018 †
Йероним Ιερώνυμος Νικολόπουλος 7 октомври 2018[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Koder Hild, с. 81.
  2. Koder Hild, с. 58.
  3. Heinrich Gelzer, "Ungedruckte... Texte der Notitiae episcopatuum", Munich, 1900, 557.
  4. Koder Hild, с. 82.
  5. Parthey, Hieroclis Synecdemus, Berlin, 1866, 120.
  6. Κτιτορικόν ή προσκυνητήριον της ιεράς και βασιλικής μονής του Μεγάλου Σπηλαίου, σελ. 93
  7. а б в г Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´. // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 549. (на гръцки)
  8. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 149. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  9. а б в г д е ж з и Μητροπολίτες Λαρίσης και Τυρνάβου. // Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου. Посетен на 5 май 2017.
  10. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Λαρίσης και Τυρνάβου κύριος Ιερώνυμος. (γεν. 1971). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 10 октомври 2018. (на гръцки)
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Гърция“         Портал „Гърция