Амвросий Касарас
| Амвросий Αμβρόσιος | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден |
1844 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Халкинска семинария |
| Амвросий в Общомедия | |
Амвросий (на гръцки: Αμβρόσιος, Амвросиос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия и Църквата на Гърция.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е със светското име Касарас (Κασσαράς) в 1844 или в 1845 година на остров Калимнос. Завършва Семинарията на Халки в 1869 г. Заминава за Атина, където учи в църковното училище Ризарио. Преподава в Ираклио на Крит. В 1874 година става протосингел на Солунската митрополия. През март 1875 г. Епархийският синод на Солунската митрополия го избира в църквата „Свети Димитър“ за епископ на Йерисос и Света гора.[2] Ръкоположен е на 16 март.[1] През март 1877 година, по настояване на руския посланик в Цариград граф Николай Игнатиев, Амвросий е прехвърлен в Платамонската епископия.[1] В 1878 година участва в Олимпийското въстание заедно с епископ Николай Лусис.
През 1881 година епископията е прехвърлена на подчинение от Солунската на Лариската митрополия. След присъединяването на Тесалия към Гърция в 1882 година, по-голямата част от епархията му остава в Османската империя. На 20 септември 1892 година на Светия синод на Църквата на Гърция предлага прехвърлянето на епископ Амвросий в Трикийската архиепископия, но не среща одобрението на министерството.[1]
През януари 1900 година епископията е закрита и присъединена към вакантната Лариска, а Амвросий става митрополит на новопрекръстената Лариска, Платамонска и Фарсалска епархия на Църквата на Гърция.[3][1] Участва в превода на Евангелието на димотики и в събитията от преврата в Гуди и така си спечелва врагове в Синода. На 27 януари 1910 година първоинстанционният синодален съд го осъжда на уволнение, потвърдено на 2 юли 1910 година от апелативния.[1] Оттогава се оттегля в Мегало Кесерли. В 1911 година иска от министерството на вероизповеданията възстановяване на процеса и на 10 февруари 1917 година Светият синод го възстановява на катедрата му.[1] Умира в края на април 1918 г. Погребан е в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Сикурио.[4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Ο Σεβασμιώτατος Επίσκοπος πρώην Λαρίσης και Πλαταμώνος κυρός Αμβρόσιος. (1845 – 1918) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 септември 2017.
- ↑ Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 25. Посетен на 10 септември 2014.
- ↑ Τζιώλης, Βασίλης. Η Επισκοπή Πλαταμώνος: Ιστορία – Παράδοση // 11 септември 2010 г. Архивиран от оригинала на 2014-09-03. Посетен на 11 юли 2013 г.
- ↑ Η θεολογική Σχολή Χάλκης, архив на оригинала от 28 август 2012, https://web.archive.org/web/20120828051042/http://kalymnos-news.gr/%CF%84%CE%BF%CF%80%CE%B9%CE%BA%CE%AC/item/569-%CE%B7-%CE%B8%CE%B5%CE%BF%CE%BB%CE%BF%CE%B3%CE%B9%CE%BA%CE%AE-%CF%83%CF%87%CE%BF%CE%BB%CE%AE-%CF%87%CE%AC%CE%BB%CE%BA%CE%B7%CF%82, посетен на 10 октомври 2012
- ↑ Μητροπολίτες Λαρίσης-Τυρνάβου
| Дионисий | → | йерисовски и светогорски епископ (16 март 1875 – март 1877) |
→ | Теоклит |
| Яков | → | платамонски епископ (март 1877 – януари 1899) |
→ | последен |
| Неофит | → | лариски, платамонски и фарсалски митрополит (януари 1900 – 23 април 1918) |
→ | Арсений |
