Николай Лусис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай
Νικόλαος
гръцки духовник
Йоанис Фармакис, Николаос Акселос, Хараламбос Лелудас, Николай Китроски, Евангелос Хостевас, Димитриос Тепитис, Панайотис Калугерис и Димитриос Екзархос през въстанието от 1878 година

Роден
Починал

Религия Православие

Николай (на гръцки: Νικόλαος, Николаос) е гръцки духовник, китроски епископ, водач на Литохорското въстание в Южна Македония от 1878 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светското име Лусис (Λούσης) в 1840 година в Станимака, тогава в Османската империя, днес в България, където и получава свото начално образование. Получил стипендия от фонда на мецената Комидзопулос, заминава за Атина и продължава учението си в църковния лицей Ризарио, който завършва в 1863 година.[1]

След завършване на образованието си се връща в Пловдив, където е ръкоположен за дякон. В 1868 година Николай заминава като учител в Ханя на Крит, където взима участие в Критското въстание. В 1873 година Николай става преподавател по теология в гръцкия лицей Ставродромио в Цариград. След две години заминава за Солун, където се запознава с митрополит Йоаким Солунски, който по-късно заема патриаршеската катедра в Цариград. На следващата година става свещеник и архидякон при митрополията и на 29 март 1875 година в храма „Свети Димитър“ е избран за китроски епископ в град Колиндър, Македония. Хиротонисан е на 6 април 1875 година от солунския митрополит.[2] Източната криза от 1875 — 1878 година, Руско-турската война и последвалият Санстефански мирен договор, водят до избухването и на гръцко въстание в Южна Македония, чиято цел е да се предотврати създаването на Велика България.[3][4]

Епископ Николай възглавява въстанието в центъра на своята епископия Колиндър. Началото на въстанието съвада с деня на подписване на Санстефанския мир – 19 февруари/3 март 1878 година. Въстаниците създават „Временно правителство на Македония“, в което влиза и епископ Николай. Първоначалните успехи на въстаниците са ликвидирани след прехвърлянето на вече освободените от военните действия османски части. Въстаниците изпращат семействата си в манастира „Вси Светии“ и се укрепяват в Колиндър. На 25 февруари 2500 редовни войници с оръдия и 500 души башибозук атакуват Колиндър. Градът пада на следващия ден 26 февруари. Епископ Николай сам запалва катедралната църква, за да не попаднат светите реликви в турски ръце. Градът е изгорен от турците и черкезите.[5]

Епископът и част от въстаниците се оттеглят в планината Хасия около изворите на Ахелой, където продължават партизанската война. Епископ Николай през Ламия заминава за Атина, където е посрещнат от Македонския комитети и хиляди жители. Назначен е за преподавател по Закон Божий в гимназията в Ламия, където остава до 1880 года. Умира в края на юни 1882 година в Пирея, Атина.[2] На погребението му сред официалните лица е и премиерът на Гърция Харилаос Трикупис.

Епископ Николай оставя детайлни спомени за въстанието. Въстанието повлиява за преразглеждане на решенията на Санстефанския договор.[6][7][8]

Централният площад в Колиндър носи името на епископ Николай и на него е издигнат негов бюст. Ежегодно на 22 февруари Колиндър отбелязва годишнината на въстанието. Силогосът в града се казва „Николай Лусис“.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την Τουρκοκρατία. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 86. Посетен на 11 август 2014.
  2. а б Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την Τουρκοκρατία. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 87. Посетен на 11 август 2014.
  3. Douglas Dakin, The Unification of Greece 1770—1923, page 198—199, ISBN 960-250-150-2
  4. Κωνσταντίνος Α. Βακαλόπουλος, Επίτομη Ιστορία της Μακεδονίας, Εκδόσεις αδελφών Κυριακίδη, Θεσσαλονίκη, 1988, σελ. 155-156
  5. Κωνσταντίνος Α. Βακαλόπουλος, Επίτομη Ιστορία της Μακεδονίας, Εκδόσεις αδελφών Κυριακίδη, Θεσσαλονίκη, 1988, σελ. 160
  6. Απόστολος Ε. Βακαλόπουλος, Νέα Ελληνική Ιστορία 1204—1985, Εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη, 2001, σελ.278
  7. Douglas Dakin, The Unification of Greece 1770—1923, page 207, ISBN 960-250-150-2
  8. Κωνσταντίνος Α. Βακαλόπουλος, Επίτομη Ιστορία της Μακεδονίας, Εκδόσεις αδελφών Κυριακίδη, Θεσσαλονίκη, 1988, σελ.164
  9. Πολιτιστικός Σύλλογος Κολινδρού "Νικόλαος Λούσης"
Мелетий ІІ китроски епископ
(29 март 1875 – 1878)
Йоаникий
     Портал „Македония“         Портал „Македония