Негуш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Егейска Македония. За град Науса на гръцкия остров Парос вижте Науса (Парос).

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияНегуш
Νάουσα
Панорама на града.
Панорама на града.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Негуш
Негуш на картата на Гърция
Dimos Naoussas - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Негуш
Негуш на картата на дем Негуш и област Централна Македония
Координати: 40°37′45.83″ с. ш. 22°04′05.16″ и. д. / 40.6294, 22.0681
Данни
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Население 19 870 (2001)
Надм. височина 330 m
Пощ. код 592 00
Тел. код 23320

Нѐгуш (на гръцки: Νάουσα, Науса, на турски: Ağostos, Агостос, на арумънски: Niausta, Няуста) е град в Гърция, център на дем Негуш в област Централна Македония с 19 870 жители (2001 година).

География[редактиране | edit source]

Поглед към областта Сланица от парка Киоски в центъра на Негуш.

Градът се намира в източните поли на планината Каракамен (наричана още Дурла или Негуш планина, на гръцки Вермио) на средна надморска височина от 330 метра. Отдалечен е на 22 километра северозападно от град Бер (Верия) и на 32 километра южно от Воден (Едеса). Река Арапица разделя града на две части, като по течението и има серия красиви водопади и е разположен паркът Свети Николай (Агиос Николаос).[1]

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Аристотелевото училище.

Според античните автори първите обитатели на района на Негуш са фригите, изместени по-късно от македонците. В равнината под днешен Негуш до село Голишани (днес Левкадия) е разположен македонският град Миеза или Меза, открит при разкопки през 50-те години на 20 век. В Миеза според античните историци Александър Велики е прекарал три години като ученик на Аристотел.

Градът Негуш се появява в римско време с името Нова Аугуста (на латински: Nova Augusta) и гръцкия му вариант Неа Августа (Νέα Αυγούστα). Постепенно през Средновековието името се променя в Нягуста (Νιάγουστα) и Нягуса (Νιάγουσα), откъдето се появява и българският вариант Нѣгушъ, като двойното е постепенно добива западнобългарски рефлекс и се получава Негуш. Гръцкото име продължава да еволюира през Няуса (Νιάουσα) в днешното официално Науса (Νάουσα), като се срещат и форми без Неа като Агустос или Агуста.[2]

В Османската империя[редактиране | edit source]

През Средновековието градът постепенно упада, за да бъде възстановен през 14 век от българи християни от района на Каракамен. Благодарение на Шах Лиани, учителят на завоевателя на Тракия и Македония Евренос бей, след като пада под османска власт градът се радва на значителни привилегии. През 40-те години на 17 век в Негушко действа хайдутинът мартолос Лошан.[3] Относителната автономия и развитието на манифактурата постепенно превръщат населеният предимно с българи град във важен икономически и културен център в Южна Македония, влязъл в орбитата на елинизма под влияние на съседния голям гръцки град Бер.

В 1705 година след опит да се вземат 15 момчета за еничарския корпус в града избухва бунт, начело с арматолоса Кара Димо, който е потушен с големи трудности. Според Франсоа Пуквил в началото на 19 век Негуш е град, населен от българи и гърци.[4] Богатството на града привлича вниманието на епирския феодал отцепник Али паша Янински, който започва опитите си за завладяване на града през 1795 и въпреки съпротивата на гражданите, начело с Василиос Ромфеис, успява през 1804 година да подчини Негуш. Икономиката на града запада, но пък Негуш е укрепен и обграден със стена и жителите му привикват да носят оръжие.

Негушкото въстание[редактиране | edit source]

Паметникът на загиналите негушанки

След избухването на Гръцкото въстание през февруари 1822 година в богатия македонски град Негуш също избухва въстание под ръководството на Ангел Гацо от воденското село Саракиново, Анастасиос Каратасос от берското село Доврас и негушанина Логотет Заферакис Теодосиу. Градът и около 100 околни християнски гръцки и български села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците разбиват 4000 турска армия под командването на Кехая бей, атакуват Бер, но са отблъснати. На 18 април Мехмед Емин паша, известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и башибозук завзема града и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Стените на града са разрушени и той е изоставен. В 1955 година на Негуш заедно с Месолонги, Сули и Аркади, е дадено почетното прозвище „град герой“.[5]

Възстановяване[редактиране | edit source]

Централният площад на Негуш с карцуни - местен коледен обичай.

След въстанието постепенно част от успелите да се спасят жители на Негуш се връщат заедно с много български и влашки селяни от околните села, но едва около 1860 година градът е напълно възстановен със стария си българо-гръцки колорит - населен от гърчеещи се българи и власи. В 1892 година през Негуш минава железопътната линия от Солун към Бер. Градът преживява голям икономически разцвет и в него се основават едни от най-големите тъкачни фабрики в Османската империя, изнасящи платове дори за Европа.

В 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише за Негуш:

Негуш - нов град в Македония с население 2000 християнски домакинства от български род, под административното ведомство на Солун.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Науса (Naussa), Берска епархия, живеят 5000 гърци.[7] В 1900 година според Васил Кънчов в Нѣгушъ (Няхуста, Агустосъ) живеят 1 500 българи християни, 800 турци, 3 500 гърци и 300 власи, като българското и влашкото население постоянно се погърчва.[8]

Гара Негуш (Агустос) в края на 19 век.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Негуш живеят 1 500 българи патриаршисти.[9] В 1906 година според Патриаршеската статистика в града освен другите има 50 патриаршистки семейства власи.[10]

Изследователят на аромъните Густав Вайганд пише за Негуш, че

въпреки че е български град е на път да бъде гърцизиран, защото голяма част от жителите говорят в семейството си гръцки.[11]

След 1904 година Негуш се превръща в основна база на гръцките андартски чети, нападащи разположените на север български екзархийски села и сражаващи се с четите на Апостол войвода. Градът е родно място на андартския войвода Антониос Мингас, обесен заедно с Телос Агапинос от Апостол войвода край воденското село Техово.

В 1910 година в Негуш (Νάουσα) има 6 000 жители патриаршисти и 1 000 мюсюлмани.[12] При преброяването в 1912 година градът е отбелязан с няколко езика и религии: език македонски и религия християнска, език турски и религия мюсюлманска, влашки език и християнска религия и гръцки език и гръцка религия.[13]

В Гърция[редактиране | edit source]

Главата на вестник „Науса“, 4 март 1928
Паркът Свети Николай в планината Каракамен над Негуш.

През Балканската война в 1912 година в Негуш влизат гръцки части. Един негушанин - Марко Тома, се включва в Македоно-одринското опълчение.[14] След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в града има 4 989 мъже и 4 692 жени.[13] В 1920 градът е посочен с 640 къщи на християни славяни, 250 на мюсюлмани турци, 350 на християни власи и 510 на християни гърци.[15] След 1924 година по Лозанския договор турското население на Негуш е изселено в Турция и на негово място са заселени 1 863 гърци бежанци от Понт.[13] Населението на града се увеличава и от вътрешна миграция - от съседните български и влашки села. В 1928 година Негуш е смесено селище с 211 бежански семейства и 862 жители бежанци.[16]

По време на Гражданската война през януари 1949 година Негуш е за кратко превзет от силите на Демократичната армия на Гърция.

Негуш се слави открай време със своето първокачествено вино - сортовете негушка, произлизащо от българската форма на името на града, и пополка.

В Негуш има архиерейско наместничество на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[17]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки и турски“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική και τουρκική).[18]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Паркът Киоски с езерото.

Негуш е побратимен град с:

Преброявания[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Площадът на националните мъченици от 1821 година
  • Паркът Киоски с малкото езеро
  • Водопадът на Арапица Стубани, в който се хвърлят негушанките, за да не попаднат в турски ръце
  • Руините на римския нимфеон
  • Църквата „Свети Николай“
  • Руините на римска вила с красиви мозайки в местността Балтането

Личности[редактиране | edit source]

Паметник на Антониос Мингас във Владово.
Музеят на виното в Негуш
Негушки носии. Етнографски музей в Негуш
Николаос Николцис, организатор на първата андартска чета в Негуш след пристигането на Константинос Мазаракис, действа до 1908 г.[19]

В Негуш са родени гръцкият философ и просветител Анастасиос Михаил, гръцкият революционер Заферакис Теодосиу, българският зограф Алекси Атанасов, православният духовник Филотей Охридски и Смоленски и сърбоманският търговец и дарител Димитрие Сабов Атанасиевич. Сред известните кожанци са и андартските дейци Антониос Мингас, Епаминондас Гарнетас, Христодулос Пердикарис, гръцкият революционер Стоян Димов и гръцката певица Елени Цалигопулу.

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μπλιάτκας του Στέργιου, Θωμάς. Νάουσα, Νιάουστα, Από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της (1383-1822): Πρωταγωνιστές, συμπρωταγωνιστές. // Νάουσα, 2009, 15, ISBN 978-96093-3762-5. Посетен на 2 юли.
  2. Μπλιάτκας του Στέργιου, Θωμάς. Νάουσα, Νιάουστα, Από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της (1383-1822): Πρωταγωνιστές, συμπρωταγωνιστές. // Νάουσα, 2009, 1, ISBN 978-96093-3762-5. Посетен на 2 юли.
  3. История на България. Том IV Българският народ под османско владичество (от XV до началото на XVIII в.). София, БАН, 1983, стр. 173.
  4. Pouqueville, F. Voyage de la Grece. Paris, 1826
  5. Сайт на Дем Негуш.
  6. Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 116.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 144.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  10. Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“, т.1, София, 1992, стр.465.
  12. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  13. а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.717 и 865.
  15. Милојевић,Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  17. Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες
  18. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  19. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г..


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.