Направо към съдържанието

Минощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Минощица
Μονόσπιτα
Гърция
40.6169° с. ш. 22.1769° и. д.
Минощица
Централна Македония
40.6169° с. ш. 22.1769° и. д.
Минощица
Берско
40.6169° с. ш. 22.1769° и. д.
Минощица
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемНегуш
Географска областСланица
Надм. височина45 m
Население795 души (2021 г.)

Минощица (на гръцки: Μονόσπιτα, Моноспита, до 1926 година Μινόστιτσα, Миностица) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Сланица на 45 m надморска височина в западната част на Солунското поле, нa 10 km североизточно от град Негуш (Науса), на 10 km северозападно от Бер (Верия) и на 3 km от село Копаново (Копанос). През селото тече река Арапица.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.[2]

В края на XIX век селото е в Берската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Монопита (Monopita), Берска епархия, живеят 280 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Минощица (Моноснита) живеят 170 българи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литощица (Моноспито) има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5] Според отчет на Солунската българска митрополия в Минощица работи българско училище с учител Сотир Гарелов от Нисия, Воденско.[6]

В 1910 година в Минощица (Μονόσπητον) има 240 жители екзархисти.[7]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Минощица остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 132 мъже и 133 жени.[8] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Минощица (Μονόσπιτο) като село населено със „славяногласни елини“.[9] Според управляващия Солунската българска епархия архимандрит Евлогий местните първенци насила са накарани от гръцката власт да подпишат следната декларация:

„ Господин началник, долоподписаните селяни от с. Моножница, Берско, покорно Ви заявяваме, че от днес нататък признаваме старата си народност в която сме се възпитали още от млади години, и която желаем да запазим като най-голяма светиня; тъй като недавна, против желанието ни, с разни преми и непоносими мъчения от български орди, ние, като просто люде, склонихме на исканията на тези орди, без да разберем, че изпадаме в измама...[10] “

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Монопище (Монопиште) има 30 къщи християни славяни.[11]

В 1924 година в селото са заселени 157 тракийски гърци, бежанци от България.[1] В 1928 година Минощица е смесено (местно-бежанско[8]) селище с 8 бежански семейства и 32 жители бежанци.[12]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[13]

Землището на селото е много плодородно, тъй като цялото се напоява. Произвеждат се овошки, предимно праскови, както и по-малко памук и пшеница.[1]

Църквата в Минощица, строена около 1850 година, се казва „Свети Николай и Света Мавра“ и селото празнува на Никулден 6 декември и на Света Мавра – 3 май. Футболният отбор се казва Елпида (Надежда). В селото има силогос Агия Мавра.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 265[1] 265[1] 541[1] 766[1] 864[1] 941[1] 929[1] 929[1] 969[1] 916 897 795

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Минощица

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 36. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  6. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 412.
  7. ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
  9. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  10. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 183-184.
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Минощица&oldid=12415582“.