Минощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Минощица
Μονόσπιτα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 45 m
Население 897 души (2011 г.)

Минощица (на гръцки: Μονόσπιτα, Моноспита, до 1926 година Μινόστιτσα, Миностица) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Сланица на 45 m надморска височина в западната част на Солунското поле, нa 10 km североизточно от град Негуш (Науса), на 10 km северозападно от Бер (Верия) и на 3 km от село Копаново (Копанос). През селото тече река Арапица.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век селото е в Берската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Монопита (Monopita), Берска епархия, живеят 280 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Минощица (Моноснита) живеят 170 българи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литощица (Моноспито) има 240 българи патриаршисти гъркомани.[4] Според отчет на Солунската българска митрополия в Минощица работи българско училище с учител Сотир Гарелов от Нисия, Воденско.[5]

В 1910 година в Минощица (Μονόσπητον) има 240 жители екзархисти.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Минощица остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 132 мъже и 133 жени.[7] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Минощица (Μονόσπιτο) като село населено със „славяногласни елини“.[8] Според управляващия Солунската българска епархия архимандрит Евлогий местните първенци насила са накарани от гръцката власт да подпишат следната декларация:

Господин началник, долоподписаните селяни от с. Моножница, Берско, покорно Ви заявяваме, че от днес нататък признаваме старата си народност в която сме се възпитали още от млади години, и която желаем да запазим като най-голяма светиня; тъй като недавна, против желанието ни, с разни преми и непоносими мъчения от български орди, ние, като просто люде, склонихме на исканията на тези орди, без да разберем, че изпадаме в измама...[9]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Монопище (Монопиште) има 30 къщи християни славяни.[10]

В 1924 година в селото са заселени 157 тракийски гърци, бежанци от България.[1] В 1928 година Минощица е смесено (местно-бежанско[7]) селище с 8 бежански семейства и 32 жители бежанци.[11]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[12]

Землището на селото е много плодородно, тъй като цялото се напоява. Произвеждат се овошки, предимно праскови, както и по-малко памук и пшеница.[1]

Църквата в Минощица, строена около 1850 година, се казва „Свети Николай и Света Мавра“ и селото празнува на Никулден 6 декември и на Света Мавра – 3 май. Футболният отбор се казва Елпида (Надежда). В селото има силогос Агия Мавра.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 265[1] 265[1] 541[1] 766[1] 864[1] 941[1] 929[1] 929[1] 969[1] 916 897

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Минощица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 36. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  5. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  6. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. а б „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  8. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 183-184
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония