Минощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Минощица
Μονόσπιτα
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 24 m
Население (2001) 916 души

Минощица (на гръцки: Μονόσπιτα, Моноспита, до 1926 година Μινόστιτσα, Миностица) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш. Според преброяването от 2001 година Минощица има 916 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Сланица в западната част на Солунското поле нa 10 километра североизточно от град Негуш (Науса) и на 3 от село Копаново (Копанос). През селото тече река Арапица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Монопита (Monopita), Берска епархия, живеят 280 гърци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Минощица (Моноснита) живеят 170 българи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литощица (Моноспито) има 240 българи патриаршисти гъркомани.[3] Според отчет на Солунската българска митрополия в Минощица работи българско училище с учител Сотир Гарелов от Нисия, Воденско.[4]

В 1910 година в Минощица (Μονόσπητον) има 240 жители екзархисти.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Минощица остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 132 мъже и 133 жени.[6] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Минощица (Μονόσπιτο) като село населено със „славяногласни елини“.[7] Според солунският български архимандрит Евлогий местните първенци насила са накарани от гръцката власт да подпишат следната декларация:

Господин началник, долоподписаните селяни от с. Моножница, Берско, покорно Ви заявяваме, че от днес нататък признаваме старата си народност в която сме се възпитали още от млади години, и която желаем да запазим като най-голяма светиня; тъй като недавна, против желанието ни, с разни преми и непоносими мъчения от български орди, ние, като просто люде, склонихме на исканията на тези орди, без да разберем, че изпадаме в измама...[8]

В 1920 селото е посочено с 20 къщи на християни славяни.[9] В 1924 година в селото са заселени 157 тракийски гърци, бежанци от България. В 1928 година Минощица е смесено (местно-бежанско[6]) селище с 8 бежански семейства и 32 жители бежанци.[10].

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[11]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 265 души
  • 1920 - 265 души
  • 1928 - 541 души
  • 1940 - 766 души
  • 1951 - 864 души
  • 1961 - 941 души
  • 1971 - 929 души

Минощица днес[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Минощица, строена около 1850 година, се казва „Свети Николай и Света Мавра“ и селото празнува на Никулден 6 декември и на Света Мавра - 3 май. Футболният отбор се казва Елпида (Надежда). В селото има силогос Агия Мавра.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Минощица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1902, стр. 144.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  4. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  5. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  6. а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 183-184
  9. Боровоје Милојевић, Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
     Портал „Македония“         Портал „Македония