Хоропан
| Хоропан Στενήμαχος | |
| — село — | |
  Хоропан  Хоропан  Хоропан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 140 m |
| Население | 786 души (2001 г.) |
Хоропан (на гръцки: Στενήμαχος, Стенимахос, до 1953 Χοροπάνι, Хоропани, катаревуса Χοροπάνιον, Хоропанион[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 140 m надморска височина в североизточните склонове на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио) и на 8 km югоизточно от демовия център Негуш.[2] В землището на Хоропан са развалините на село Дихалеври, родното място на Димитриос Каратасос.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Край Хоропан има археологически обект, обявен в 1962 година за паметник на културата.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Хоропан е унищожено напълно при потушаването на Негушкото въстание в 1822 година.[2]
В края на XΙX век Хоропан е село в Берската кааза. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Хоропаниос (Khoropanios), Берска епархия, живеят 160 гърци.[5] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Хоропанъ живеят 80 българи християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хоропан има 104 българи патриаршисти гъркомани.[7] Според Тодор Симовски обаче селото след разсипването от 1822 година е възстановено от власи.[2]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език влашки и религия християнска.[8] При преброяването от 1913 година в селото има 232 мъже и 217 жени.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Хоропан остава в Гърция. В селото са заселени гърци от българския град Станимака (днес Асеновград). След Първата световна война в селото отново са заселени станимашки гърци и малко понтийски гърци бежанци от Понт, както и каракачани.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Рупен като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | Започвайки от североизток, за граница служи Вардар от неговото устие до вливането на Караасмак, след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея (Бер) до селата Микрош и Туркохори, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста (Негуш), която въпреки че е български град, е напът да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата Тарман и Ая Марина са български. Гръцките гранични села следователно са Плати, Палйохори, чиито жители са дошли от Кулакия, Гида, Ресна, Пископи (също известен брой български семейства), Кавашла, Ставрос, Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), Яворница, Рупен, Няуста.[9] | “ |
В 1928 година Хоропан (Χωροπάνη) е смесено (влахо-бежанско[8]) селище със 119 бежански семейства и 522 жители бежанци.[10] В 1953 година селото е прекръстено на Стенимахос, гръцката форма на името Станимака.[11] Поради тази причина днес демовият център на Хоропан Негуш е побратимен с Асеновград. Населението на Хоропан днес е около 80% потомци на станимачани, останалите са понтийци и каракачани.[12]
Селото произвежда памук и грозде, а е развито частично и скотовъдството.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Мала кория[13] | Μίκρο Κουρί | Ксеротопос | Ξερότοπος[14] | местност на С от Хоропан[13] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 449[12] | 251[12] | 691[12] | 763[12] | 663[12] | 779[12] | 726[12] | 819[12] | 806[12] | 777 | 710 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Хоропан
Йон Пачя (1924 – 1999), румънски художник- Николае Каратана (1914 – 1992), румънски поет
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ Στενήμαχος, архив на оригинала от 9 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111209182009/http://naousa.gr/municipality/provinces/stenimachos/index.htm, посетен на 19 юли 2009
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ а б в Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δήμος Νάουσας. Στενήμαχος. // naoussa.gr. Архивиран от оригинала на 2017-12-15. Посетен на 30 юни 2008.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 39. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
