Хоропан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хоропан
Στενήμαχος
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 115 m
Население (2001) 777 души

Хоропан (на гръцки: Στενήμαχος, Стенимахос, до 1953 Χοροπάνι, Хоропани, катаревуса Χοροπάνιον, Хоропанион[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш. Според преброяването от 2001 година Хоропан има 777 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в североизточните склонове на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио) и на 8 километра югоизточно от демовия център Негуш. В землището на Хоропан са развалините на село Дихалеври (Διχαλεύρι), родното място на Димитриос Каратасос.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 20 век Хоропан е чисто българско село в Берската кааза. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Хоропаниос (Khoropanios), Берска епархия, живеят 160 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Хоропанъ живеят 80 българи християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хоропан има 104 българи патриаршисти гъркомани.[5] Според Тодор Симовски обаче селото преди 1924 година е влашко.[6]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език влашки и религия християнска.[7] При преброяването от 1913 година в селото има 232 мъже и 217 жени.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Хоропан остава в Гърция. В селото са заселени гърци от българския град Станимака (днес Асеновград). След Първата световна война в селото отново са заселени станимашки гърци и малко понтийски гърци бежанци от Понт, както и каракачани.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Рупен като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

Започвайки от североизток, за граница служи Вардар от неговото устие до вливането на Караасмак, след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея (Бер) до селата Микрош и Туркохори, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста (Негуш), която въпреки, че е български град, е на път да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата Тарман и Ая Марина са български. Гръцките гранични села следователно са Плати, Палйохори, чиито жители са дошли от Кулакия, Гида, Ресна, Пископи (също известен брой български семейства), Кавашла, Ставрос, Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), Яворница, Рупен, Няуста.[8]

В 1928 година Хоропан (Χωροπάνη) е смесено (влахо-бежанско[7]) селище със 119 бежански семейства и 522 жители бежанци.[9]. В 1953 година селото е прекръстено на Стенимахос, гръцката форма на името Станимака.[10] Поради тази причина днес демовият център на Хоропан Негуш е побратимен с Асеновград. Населението на Хоропан днес е около 80% потомци на станимачани, останалите са понтийци, каракачани и власи.[11]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 449 души
  • 1920 - 251 души
  • 1928 - 691 души
  • 1940 - 763 души
  • 1951 - 663 души
  • 1961 - 779 души
  • 1971 - 716 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хоропан

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония