Кавасила (дем Александрия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кавасила.

Кавасила
Καβάσιλα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Александрия
Географска област Урумлък
Надм. височина 17 m
Население 632 души (2011 г.)

Кавасила (на гръцки: Καβάσιλα) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Кавасила има 742 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на надморска височина от 17 m, на 14 километра югозападно от Александрия (Гида) и на 12 километра североизточно от Бер (Верия). Землището на селото е 6 km2.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кавасила е село в Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ в 1969 година е обявена за паметник на културата.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кавасила (Kavassila), Камбанийска епархия, живеят 84 гърци.[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кавасила остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Кавасила (Кавашла) като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

Започвайки от североизток, за граница служи Вардар от неговото устие до вливането на Караасмак, след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея (Бер) до селата Микрош и Туркохори, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста (Негуш), която въпреки че е български град, е напът да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата Тарман и Ая Марина са български. Гръцките гранични села следователно са Плати, Палйохори, чиито жители са дошли от Кулакия, Гида, Ресна, Пископи (също известен брой български семейства), Кавашла, Ставрос, Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), Яворница, Рупен, Няуста.[4]

След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени 12 гърци бежанци.[1] В 1928 година Кавасила е смесено местно-бежанско селище с 2 бежански семейства и 8 жители бежанци.[5] По-късно в селото са заселени още бежанци.[1]

Уваличаването на населението се дължи на пресушаването на Ениджевардарското езеро и мелиоративните дейности предприети в района. Населението се занимава със земеделие, произвеждайки големи количества памук, пшеница и други земеделски продукти.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 139[1] 164[1] 190[1] 354[1] 633[1] 739[1] 678[1] 868[1] 792[1] 742 632

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кавасила

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 12. (на македонска литературна норма)
  2. ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
  4. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
  5. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  6. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
  7. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония