Трилофия

Трилофия
Τριλοφιά
	Трилофия Τριλοφιά
— село —
	Трилофия Трилофия Трилофия
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Александрия
Географска област	Урумлък
Надм. височина	20 m
Население	182 души (2021 г.)

Трилофия, още Трихлево или Трихлово (на гръцки: Τριλοφιά, до 1926 Τρίχλοβο, Трихлово, катаревуса Τρίχλοβον, Трихловон^[1]), е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

География

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), западно от Бер (Верия), на надморска височина от 20 m.^[2]

История

В Османската империя

В XIX век Трихлево е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Трихлявон (Trihliavon), Китроска епархия, живеят 40 гърци.^[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дрихалево е село в Берска каза и в него живеят 35 гърци християни.^[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дрихалево (Drihalevo) живеят 35 гърци.^[5] И Кънчов и Бранков споменават села на име Трихлево, но с българско население - съответно 200 и 320 души и данните може би се отнасят за село Триховища (днес Камбохори), разположено по на север, на самата българо-гръцка езикова граница.^[5]^[6]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Трихлово остава в Гърция. След 1923 година в селото са настанени 47 души гърци бежанци.^[2]

В 1926 година селото е прекръстено на Трилофия.^[2]

Част от землището на селото се напоява. Основно производство е житото.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	101^[2]	54^[2]	148^[2]	168^[2]	136^[2]	213^[2]	216^[2]	198^[2]	221^[2]	197	178	182

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 27. (на македонска литературна норма)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
↑ ^а ^б Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 - 223. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_27-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 27. (на македонска литературна норма)

[3] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.

[Бранков_222_-_223-5] а ^б Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 - 223. (на френски)

[6] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]