Капсохори

Капсохори Καψοχώρι
— село —
	Капсохори Координати: 40°36′43.92″ с. ш. 22°25′57″ и. д. / 40.6122° с. ш. 22.4325° и. д. Капсохори Капсохори
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Александрия
Географска област	Урумлък
Надм. височина	3 m
Население	закрито души (?)

Капсохори или Капчохор (на гръцки: Καψοχώρι, катаревуса Καψοχώριον, Капсохорион) е бивше село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония, днес квартал на град Александрия (Гида).

География[редактиране | редактиране на кода]

Капсохори е разположено в областта Урумлък (Румлуки), южно от железопътната линия Солун – Бер, докато Александрия е на север.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Гара Гида-Капсохора, около 1891 - 1894 г. Фото Пол Зепджи

В XIX век Капсохори е гръцко село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Капсахори (Kapsa-khori), Камбанийска епархия, живеят 258 гърци.^[1] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Капсохоръ живеят 200 гърци християни.^[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капсохор (Kapsohor) живеят 200 гърци.^[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Капсохори остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Капсохори е смесено местно-бежанско селище с 1 бежанско семейство и 4 жители бежанци.^[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Капсохори

Астериу (Αστερίου), Аргириос Тонопулос (Αργύριος Τονόπουλος), Георгиос Ризакис (Γεώργιος Ριζάκης) и Томас Порлиотис (Θωμάς Πορλιότης), гръцки андартски дейци, епитропи на местното гръцко училище^[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)

Портал „Македония“

[1] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)

[2] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.

[3] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)

[4] „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012

[5] Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]