Макрохори (дем Бер)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Макрохори.
| Макрохори Μακροχώρι | |
| — село — | |
  Макрохори  Макрохори  Макрохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 35 m |
| Население | 4870 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 591 50 |
Макрохори или Микрогуш (на гръцки: Μακροχώρι, катаревуса Μακροχώριον, Макрохорион, до 1940 година Μικρογούζι, Микрогузи[1]) е голямо село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 4 km североизточно от Бер, на десния бряг на канала, образуван от сливането на Вода и Мъгленица.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Микрогуш е гръцко село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Микрогусион (Micro-Goussion), Берска епархия, живеят 200 гърци.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Микрогушь (Макросъ) е село в Берска каза и в него живеят 365 гърци християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Микрогуш (Макрос) (Mikrogouche Makros) живеят 365 гърци.[5] Землището на селото е 25 km2[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Микрогуш остава в Гърция.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Микрош като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | Започвайки от североизток, за граница служи Вардар от неговото устие до вливането на Караасмак, след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея (Бер) до селата Микрош и Туркохори, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста (Негуш), която въпреки че е български град, е напът да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата Тарман и Ая Марина са български. Гръцките гранични села следователно са Плати, Палйохори, чиито жители са дошли от Кулакия, Гида, Ресна, Пископи (също известен брой български семейства), Кавашла, Ставрос, Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), Яворница, Рупен, Няуста.[7] | “ |
В 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Микрогуш е смесено местно-бежанско селище със 127 бежански семейства и 526 жители бежанци.[8] В 1940 година името на селото е сменено на Макрохори, в превод Голямо село.
В 1978 година е основана Асоциацията на понтийците, а в 1993 година – Асоциацията на местните.[9]
В 1949 година, на основите на храм от XIX век, е изградена църквата „Свети Йоан Предтеча“ – трикорабна базилика, разширена в 1979 година с нартекс, женска църква и камбанария. В 1960-те години южно от старата енорийска църква „Свети Георги“ е построена нова, а старата е разрушена. В нея се пазят икони от XVIII и XIX век.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Орманджик[10] | Όρμαντζίκ | Дасилион | Δασύλλιον[11] | местност на СИ от Макрохори, по левия бряг на Мъгленица[10] |
| Фундукли[10] | Φουντοκλίκι | Лептокария | ΛεπτοΙκαρυά[11] | местност на С от Макрохори и на З от Брайнат[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 626[6] | 708[6] | 1154[6] | 1989[6] | 2359[6] | 3026[6] | 3048[6] | 3950[6] | 4338[6] | 4788 | 5189 | 4870 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Макрохори
Григориос Папаконстантину (Γρηγόριος Παπακωνσταντίνου), гръцки андартски деец от ІІІ ред[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 19. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Χωριά του κάμπου // Discover Veria. Посетен на 8 януари 2018.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
