Брайнат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Брайнат
Νέα Νικομήδεια
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Сланица
Площ 8,68 km²[1]
Надм. височина 25 m
Население 801 души (2011 г.)
92,3 души/km²
Разкопки на неолитното селище в 1963 г.

Брайнат или Брайнят или Браняте (на гръцки: Νέα Νικομήδεια, Неа Никомидия, до 1953 Μπρανιάται, Браняте,[2] Μπρανιάτας, Бранятас) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер (Верия).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 25 m надморска височина на 6 километра северно от Макрохори (старо Микрогуш) и на 13 североизточно от демовия център - Бер (Верия).[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Брайнат в селищните могили Мегали Тумба и Микри Тумба е открито неолитно селище от VII хилядолетие преди Христос,[4] обявено в 1962 година за паметник на културата.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Брайнат е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Пряйнасте (Praïnastai), Берска епархия, живеят 180 гърци.[6] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Братинища (Брайнатъ) живеят 80 българи християни.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Братинища (Bratinichta) има 80 българи патриаршисти гъркомани.[8] В 1910 година в Брайнат (Μπραϊνάτ) има 50 жители патриаршисти.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брайнат е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 16 мъже и 13 жени. В 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година Бранята (Μπρανιάτα) е смесено (местно-бежанско[11]) селище с 61 бежански семейства и 243 жители бежанци.[12] В 1953 година селото е прекръстено на Неа Никомидия, в превод Нова Никомидия.[13]

Селяните отглеждат памук, овошки и други земеделски продукти, тъй като землището е много плодородно.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 29[3] 53[3] 278[3] 841[3] 880[3] 949[3] 877[3] 948[3] 813[3] 866 801

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Брайнат
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Христов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Втора прилепска дружина, Трета рота на Единадесета сярска дружина[14]
  • Flag of Greece.svg Мимис Папайоану (р. 1942), гръцки футболист

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. dlib.statistics.gr.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 6. (на македонска литературна норма)
  4. Ο νεολιθικός οικισμός της Νέας Νικομήδειας. // Καλως ήλθατε στο δικτυακό τόπο της Ημαθίας. Посетен на 23 май 2020 г.
  5. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски). И Кънчов и Бранков смесват Брайнат с по-южно разположеното гръцко село Братинища, днес Харадра.
  9. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759, 831.
  11. „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  12. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония