Карави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карави
Καράβι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Урумлък
Надм. височина 6 m

Карави или Садина или Садена[1] (на гръцки: Καράβι, катаревуса Καράβιον, Каравион, до 1926 Σάδενα, Садена[2]) е бивше село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в областта Урумлък (Румлуки), на няколко километра южно от Кулура, от което го отделя старото легло на река Бистрица. С изместването на леглото на реката Садина остава на левия бряг.

История[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сантина (Santina), Берска епархия, живеят 100 гърци.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Садина е село в Берска каза и в него живеят 75 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Садина (Sadina) живеят 70 гърци.[5]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Садина остава в Гърция. Селото в 1918 година става част от община Мелики. В 1922 година в селото са заселени гърци бежанци - 23 семейства със 121 души.[6] В 1926 година е прекръстено на Карави.[1] В 1928 година Карави е смесено местно-бежанско селище с 223 бежански семейства и 93 жители бежанци.[7] Селото е част от община Мелики.[6]

При извършените мелиорации и корекции на коритото на Бистрица след 1933 година, селото се разпада и жителите му се изселват в Мелики.[6]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 216[6] 124[6] 170[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 24. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
  6. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 25. (на македонска литературна норма)
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония