Сфикия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сфикия
Σφηκιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Шапка
Надм. височина 600 m
Население 382 души (2011 г.)

Сфикия, още Восово или Восова (на гръцки: Σφηκιά, до 1926 година Βόσσοβα, Восова[1]), е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 600 m надморска висчина в западните склонове на планината Шапка (Пиерия), южно от демовия център Бер (Верия).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Восова (Vossova), Берска епархия, живеят 300 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Весово (Вешова) живеят 255 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Весово (Вешова) (Vessovo, Vechova) има 255 гърци.[5]

В 1910 година в Везова (Βέζοβα) има 255 жители патриаршисти.[6]

Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[7]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Восово остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 293 мъже и 362 жени. В 1926 година името на селото е сменено на Сфикия.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 655[2] 469[2] 536[2] 661[2] 669[2] 842[2] 634[2] 521[2] 565[2] 473 382

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сфикия
  • Flag of Greece.svg Анагностис (Αναγνώστης), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[9]
  • Flag of Greece.svg Анагностис или Димитрис Будзьонас (Αναγνώστης ή Δημήτρης Μπουτζιώνας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]
  • Flag of Greece.svg Анагностис Пецавас, участник в Гръцката война за независимост заедно с чичо си Михаил Пецавас
  • Flag of Greece.svg Василиос Атанасиу (Βασίλειος Αθανασίου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[9]
  • Flag of Greece.svg Василиос Сердарис (Βασίλειος Σερδάρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага капитаните Мазаракис, Рокас, Малеас, Коракас, Гарефис и Канаваракис, след опит за убийство през 1908 бяга в САЩ[9]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Антониу (Δημήτριος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[9]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Камцис (Δημήτριος Καμτσής), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[9]
  • Flag of Greece.svg Панайотис Лазопулос (1884 - ?), гръцки андартски деец
  • Flag of Greece.svg Flag of Australia (converted).svg Емилиос Киру (р. 1959), австралийски юрист

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 7. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  6. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  9. а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония