Сфикия
|
Сфикия Σφηκιά |
|
|---|---|
| — село — | |
  Сфикия  Сфикия |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Камбуница |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 473 души (2001) |
Сфикия, още Восово или Восова (на гръцки: Σφηκιά, до 1926 година Βόσσοβα, Восова[1]), е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер. Според преброяването от 2001 година Сфикия има 473 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено високо в западните склонове на планината Камбуница (Камвуния), южно от демовия център Бер (Верия).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Восова (Vossova), Берска епархия, живеят 300 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Весово (Вешова) живеят 255 гърци християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Весово (Вешова) (Vessovo, Vechova) има 255 гърци.[4]
В 1910 година в Везова (Βέζοβα) има 255 жители патриаршисти.[5]
Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[6]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Восово остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 293 мъже и 362 жени. В 1926 година името на селото е сменено на Сфикия.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сфикия
Анагностис (Αναγνώστης), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[8]- Анагностис или Димитрис Будзьонас (Αναγνώστης ή Δημήτρης Μπουτζιώνας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[8]
- Анагностис Пецавас, участник в Гръцката война за независимост заедно с чичо си Михаил Пецавас
- Василиос Атанасиу (Βασίλειος Αθανασίου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[8]
- Василиос Сердарис (Βασίλειος Σερδάρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага капитаните Мазаракис, Рокас, Малеас, Коракас, Гарефис и Канаваракис, след опит за убийство през 1908 бяга в САЩ[8]
- Димитриос Антониу (Δημήτριος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[8]
- Димитриос Камцис (Δημήτριος Καμτσής), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[8]
- Панайотис Лазопулос (1884 - ?), гръцки андартски деец
-
Емилиос Киру (р. 1959), австралийски юрист
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βόσσοβα -- Σφηκιά
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „