Сфикия
|
Сфикия Σφηκιά |
|
|---|---|
| — село — | |
  Сфикия  Сфикия  Сфикия |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Шапка |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 382 души (2011 г.) |
Сфикия, още Восово или Восова (на гръцки: Σφηκιά, до 1926 година Βόσσοβα, Восова[1]), е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 600 m надморска висчина в западните склонове на планината Шапка (Пиерия), южно от демовия център Бер (Верия).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Восова (Vossova), Берска епархия, живеят 300 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Весово (Вешова) живеят 255 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Весово (Вешова) (Vessovo, Vechova) има 255 гърци.[5]
В 1910 година в Везова (Βέζοβα) има 255 жители патриаршисти.[6]
Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[7]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Восово остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 293 мъже и 362 жени. В 1926 година името на селото е сменено на Сфикия.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 655[2] | 469[2] | 536[2] | 661[2] | 669[2] | 842[2] | 634[2] | 521[2] | 565[2] | 473 | 382 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сфикия
Анагностис (Αναγνώστης), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[9]- Анагностис или Димитрис Будзьонас (Αναγνώστης ή Δημήτρης Μπουτζιώνας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]
- Анагностис Пецавас, участник в Гръцката война за независимост заедно с чичо си Михаил Пецавас
- Василиос Атанасиу (Βασίλειος Αθανασίου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[9]
- Василиос Сердарис (Βασίλειος Σερδάρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага капитаните Мазаракис, Рокас, Малеас, Коракас, Гарефис и Канаваракис, след опит за убийство през 1908 бяга в САЩ[9]
- Димитриос Антониу (Δημήτριος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[9]
- Димитриос Камцис (Δημήτριος Καμτσής), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[9]
- Панайотис Лазопулос (1884 - ?), гръцки андартски деец
-
Емилиос Киру (р. 1959), австралийски юрист
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 7. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012
- ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „