Сфикия
Сфикия Σφηκιά | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Бер |
Географска област | Фламбуро |
Надм. височина | 600 m |
Население | 343 души (2021 г.) |
Сфикия, още Восово или Восова (на гръцки: Σφηκιά, до 1926 година Βόσσοβα, Восова[1]), е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 600 m надморска височина в западните склонове на планината Фламбуро (Пиерия), южно от демовия център Бер (Верия).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Восова (Vossova), Берска епархия, живеят 300 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Весово (Вешова) живеят 255 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Весово (Вешова) (Vessovo, Vechova) има 255 гърци.[5]
В 1910 година в Везова (Βέζοβα) има 255 жители патриаршисти.[6]
Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[7]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Восово остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 293 мъже и 362 жени. В 1926 година името на селото е сменено на Сфикия.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Лунга[9] | Λουγκά | Лонгос | Λόγγος[10] | местност на ЮЗ от Сфикия по десния бряг на Бистрица[9] |
Бамбас | Μπαμπάς | Вамвас | Βάμβας[10] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 655[2] | 469[2] | 536[2] | 661[2] | 669[2] | 842[2] | 634[2] | 521[2] | 565[2] | 473 | 382 | 343 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сфикия
- Анагностис (Αναγνώστης), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[11]
- Анагностис или Димитрис Будзьонас (Αναγνώστης ή Δημήτρης Μπουτζιώνας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[11]
- Анагностис Пецавас, участник в Гръцката война за независимост заедно с чичо си Михаил Пецавас
- Василиос Атанасиу (Βασίλειος Αθανασίου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[11]
- Василиос Сердарис (Βασίλειος Σερδάρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага капитаните Мазаракис, Рокас, Малеас, Коракас, Гарефис и Канаваракис, след опит за убийство през 1908 бяга в САЩ[11]
- Димитриос Антониу (Δημήτριος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[11]
- Димитриос Камцис (Δημήτριος Καμτσής), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище[11]
- Емилиос Киру (р. 1959), австралийски юрист
- Михаил Пецавас (? - 1838), гръцки революционер
- Панайотис Лазопулос (1884 - ?), гръцки андартски деец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 7. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
|