Елафина (дем Бер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елафина.

Елафина
Ελαφίνα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Шапка
Надм. височина 860 m
Население 8 души (2011 г.)

Елафина или Спурлита или Спорлита (на гръцки: Ελαφίνα, до 1926 година Σπουρλίτα, Спурлита[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 860 m надморска височина, в северните склонове на планината Шапка (Пиерия) на 12 km южно от Вергина.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Спорлита (Sporlita), Берска епархия, живеят 280 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Спорлита (Сполта) живеят 150 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Спорлита (Сполта) (Sporlita Spolta) има 145 гърци.[5]

В 1910 година в Спурлита (Σπουρλίτα) има 270 жители патриаршисти.[6]

Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[7]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Спурлита остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 165 мъже и 315 жени. В 1926 година името на селото е сменено на Елафина.[2]

Селото пострадва силно по време на Втората световна война. След войната населението му постепенно се изселва, тъй като землището е собственост на наследниците на първенеца Халил. Селяните се заселват предимно в Каливия Елафинас, Катеринско, където имат собствена земя.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 350[2] 309[2] 434[2] 129[2] 181[2] 7[2] 5[2] 42[2] 54 8

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Елафина
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Адамопулос (Αθανάσιος Αδαμόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, заедно с Цингарис и Мелиопулос предлага услигите си на андартите от Ениджевардарското езеро по преноса на храни и оръжие[9]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Мелиос (Αθανάσιος Μέλλιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[9]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Цогарис (Αθανάσιος Τζογκαρής), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]
  • Flag of Greece.svg Леонидас Аргиропулос (Λεωνίδας Αργυρόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Михаил Мораитис, арестуван е през лятото на 1905 година и е осъден на 5 години изпитателен срок[9]
  • Flag of Greece.svg Николаос Стрембинос (Νικόλαος Στρεμπίνος), гръцки андартски деец
  • Flag of Greece.svg Христос Стримбинос (Χρήστος Στριμπίνος), гръцки андартски деец, четник[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 26. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  6. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  9. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 35. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония