Асомата
|
Асомата Ασώματα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Асомата  Асомата |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 64 m |
| Население | 532 души (2001) |
Асо̀мата (на гръцки: Ασώματα) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер. Според преброяването от 2001 година Асомата има 532 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 5 километра южно от демовия център Бер (Верия), на десния бряг на Бистрица (Алиакмонас) при излизането на реката в Солунското поле. Югозападно от селото, на брега на Бистрица е разположен Асоматският манастир „Свети Йоан Предтеча“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Асамати живеят 40 гърци християни.[1] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Асамата (Assamata) има 35 гърци.[2]
В 1910 година в Асомата (Ασώματα) има 50 жители патриаршисти.[3]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Тарамон остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 28 мъже и 32 жени.
След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Асомата е смесено местно-бежанско[4] селище с 5 бежански семейства и 18 жители бежанци.[5].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „