Харадра
|
Харадра Χαράδρα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Харадра  Харадра |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Надм. височина | 718 m |
| Население | 78 души (2001) |
Харадра или Братинища (на гръцки: Χαράδρα, катаревуса Χάραδρος, Харадрос, до 1927 година Μπρατίνιστα, Братиниста[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер (Верия). Според преброяването от 2001 година Харадра има 78 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположно на 15 километра южно от Бер (Верия), в най-северните склонове на Шапка (Пиерия).
История[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Братинища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Братин.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Братанище са отбелязани поименно 53 глави на домакинства.[3] Църквата край селото „Свети Илия“ е изписана в XVIII век.[4]
В XIX век Братинища е гръцко село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вратнища (Vratnista), Берска епархия, живеят 160 гърци.[5] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Братинища (Брайнатъ) живеят 80 българи християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Братинища (Bratinichta) има 80 българи патриаршисти гъркомани.[7]
В 1912 година е отбелязано като гъркоезично, християнско село.
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 53 мъже и 42 жени. В 20-те години в селото не са настанявани гърци бежанци.[8] В 1927 година е прекръстено на Харадрос. В 1928 година селото е дадено като смесено местно-бежанско селище с 16 бежански семейства и 74 жители бежанци.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπρατίνιστα -- Χάραδρος
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 185.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 561. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски) И Кънчов и Бранков смесват Братинища с по-северно разположеното българско село Брайнат, днес Неа Никомидия.
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, archived from the original on 2012-12-05, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 2012-12-05
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „