Харадра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харадра
Χαράδρα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Шапка
Надм. височина 740 m
Население 17 души (2011 г.)

Харадра или Братинища (на гръцки: Χαράδρα, катаревуса Χάραδρος, Харадрос, до 1927 година Μπρατίνιστα, Братиниста[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер (Верия).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположно на 15 километра южно от Бер (Верия), на 740 m в най-северните склонове на Шапка (Пиерия).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Братинища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Братин.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Братанище са отбелязани поименно 53 глави на домакинства.[4] Църквата край селото „Свети Илия“ е изписана в XVIII век.[5]

В XIX век Братинища е гръцко село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вратнища (Vratnista), Берска епархия, живеят 160 гърци.[6] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Братинища (Брайнатъ) живеят 80 българи християни.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Братинища (Bratinichta) има 80 българи патриаршисти гъркомани.[8]

В 1912 година е отбелязано като гъркоезично, християнско село.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 53 мъже и 42 жени. В 20-те години в селото не са настанявани гърци бежанци.[9] В 1927 година е прекръстено на Харадрос. В 1928 година селото е дадено като смесено местно-бежанско селище с 16 бежански семейства и 74 жители бежанци.[10]

Селяните отглеждат предимно пшеница и се занимават и със скотовъдство.[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 95[2] 94[2] 103[2] 163[2] 169[2] 206[2] 108[2] 49[11] 49[11] 78 17

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 6. (на македонска литературна норма)
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 185.
  4. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  5. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 561. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски) И Кънчов и Бранков смесват Братинища с по-северно разположеното българско село Брайнат, днес Неа Никомидия.
  9. „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 7. (на македонска литературна норма)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония