Костохори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костохори
Κωστοχώρι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Каракамен
Надм. височина 623 m
Население 108 души (2001)

Костохо̀ри (на гръцки: Κωστοχώρι, катаревуса Κωστοχώριον, Костохорион, понякога Κουστοχώρι, Кустохори или Κουτσοχώρι, Куцохори) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Костохори има 108 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на планината Каракамен (Вермио), на 10 километра северозападно от демовия център Бер (Верия).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Атанасий“ е от XV век.[1] Край селото е параклисът „Преображение Господне“, някогашният манастир „Света Богородица Мелисиу“, изграден в 1745 година.[2] От същата 1745 година е и енорийската църква „Св. св. Петър и Павел“ в селото.[3]

В XIX век Костохори е село в Берска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Костемаръ живеят 55 българи християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костемар (Kostemar) има 55 гърци.[5]

В 1910 година в Костохори (Κωτσοχώρι) има 65 жители патриаршисти.[6]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Костохори остава в Гърция.

В 1922 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година Костохори е бежанско селище с 35 бежански семейства и 105 жители бежанци.[8].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Καραγιάννη, Φλώρα. Ναός Αγίου Αθανασίου Ημαθίας. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  2. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 176.
  3. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 185.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 145.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  6. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония