Направо към съдържанието

Палатиция

Палатиция
Παλατίτσια
— село —
Гърция
40.4842° с. ш. 22.3433° и. д.
Палатиция
Централна Македония
40.4842° с. ш. 22.3433° и. д.
Палатиция
Берско
40.4842° с. ш. 22.3433° и. д.
Палатиция
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Надм. височина110 m
Население734 души (2021 г.)
Стенопис на Свети Димитър в църквата „Свети Димитър“, 1570 година

Палатиция (на гръцки: Παλατίτσια), е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 14 km югоизточно от демовия център Бер (Верия), на 110 m надморска височина в северното подножие на Голен.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Палатисия (Palatissia), Берска епархия, живеят 200 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Палатичъ (Палатица) живеят 150 гърци християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палитач (Platitch) има 145 гърци.[4]

Според документи на Цариградската патриаршия в 1906 година в Пилатица (Πηλατίτσα) има 54 семейства власи патриаршисти.[5]

В 1910 година в Палатица (Παλατίτσα) има 550 жители патриаршисти.[6]

Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[7]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Палатиция остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 144 мъже и 133 жени. В 1928 година селото е със смесено местно-бежанско население с 51 бежански семейства и 171 бежанци.[9]

Населението произвежда пшеница, тютюн и памук, като частично е развито и скотовъдството, тъй като селото има големи планински пасища.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Палатиция на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Трак Мнима[10] Τράκ Μνήμα Мнима Μνήμα[11] местност на ЮИ от Палатиция и на ЮЗ от Сикия[10]
Бара[12] Νταβή Μπάρα Лакома Λάκκωμα[11] връх в Шапка на Ю от Палатиция (726 m)[12]
Орняис[12] или Орнятис Όρνιάτης Орнеофолия Όρνεοφωλιά[11] връх в Шапка на Ю от Палатиция (673 m)[12]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 277[1] 390[1] 538[1] 876[1] 769[1] 899[1] 826[1] 905[1] 927[1] 876 834

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Палатация
  • Константинос Цандилас (Κωνσταντίνος Τσαντήλας), гръцки андартски деец, четник между 1906 и 1908 година[13]
  • Христос Ципурдатос или Цюпрос (Χρήστος Τσιπουρδάτος ή Τσιούπρος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер на Георгиос Франгакос[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 22. (на македонски)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  5. Πατριαρχικά Έγγραφα: Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  6. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б Kateríni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  11. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
  12. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 39. (на гръцки)