Дяватос

Дяватос Διαβατός
	— село —
	Дяватос Координати: 40°32′45.81″ с. ш. 22°16′00.69″ и. д. / 40.54606° с. ш. 22.26686° и. д. Дяватос Дяватос
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Бер
Географска област	Урумлък
Надм. височина	25 m
Население	1276 души (2011 г.)

Дяватос или Гявато (на гръцки: Διαβατός) е село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 8 km североизточно от Бер, на 25 m надморска височина на десния бряг на канала, образуван от сливането на Вода и Мъгленица.^[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Дяватос е село в Османската империя. Вероятно населението в миналото е било българско, към XIX век погърчено.^[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Диаватос (Diavatos), Камбанийска епархия, живеят 90 гърци.^[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Диаватос остава в Гърция.

След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Дяватос е смесено местно-бежанско селище с 45 бежански семейства и 176 жители бежанци.^[3]^[1]

Населението произвежда памук, овошки и малко жито. Броят му се увеличава поради богатата почва и добрата мелиоративна система.^[1]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011
Население	237^[1]	208^[1]	496^[1]	739^[1]	992^[1]	1144^[1]	1111^[1]	1226^[1]	1315^[1]	1300	1276

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дяватос

Георгиос Амниотис (Γεώργιος Αμνιώτης), гръцки андартски деец, десетар в четата на Панайотис Пападзанетеас, а през 1907-1908 година е свръзка на Василиос Ставропулос^[4]
Георгиос Маниопулос (Γεώργιος Μανιόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Панайотис Пападзанетеас в Ениджевардарското езеро, по-късно действа с Йоанис Гарезос (Лефас) и Григор Войнов (Аграфиотис)^[4]
Георгиос Теохаропулос (Γεώργιος Θεοχαρόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Василиос Ставропулос, отговорник по прехраната в Ениджевардарското езеро^[4]
Стефанос Теохаропулос (Στέφανος Θεοχαρόπουλος), гръцки андартски деец, помощник на Василиос Ставропулос^[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 10. (на македонска литературна норма)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
↑ ^а ^б ^в ^г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 35. (на гръцки)

[Симовски_10-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 10. (на македонска литературна норма)

[2] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)

[3] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30

[manos.35-4] а ^б ^в ^г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 35. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]