Амос (дем Бер)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Амос.
| Амос Άμμος | |
| — село — | |
  Амос  Амос  Амос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 35 m |
| Население | 153 души (2021 г.) |
Амос или Кумщица (на гръцки: Άμμος) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 5 километра южно от демовия център Бер (Верия), на 35 m надморска височина, на десния бряг на Бистрица (Алиакмонас) при излизането на реката в Солунското поле.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кумщица (Куму Кьой) живеят 80 гърци християни.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кумщица Кумкьой (Koumchtitza Koum-Keuy) има 80 гърци.[3]
В 1910 година в Амос (Άμμος) има 75 жители патриаршисти.[4]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Амос остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 59 мъже и 48 жени.
След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Амос е смесено местно-бежанско[5] селище с 31 бежански семейства и 118 жители бежанци.[6] В това преброяване селищата са две - Стара Кумщица (Пелеос Амос) с 84 жители и бежанското село Нова Кумщица (Неос Амос) със 101 жители. По-късно отново се води едно село.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 107[1] | 70[1] | 195[1] | 178[1] | 139[1] | 145[1] | 137[1] | 134[1] | 176[1] | 160 | 198 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
