Ризомата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ризомата
Ριζώματα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Камбуница
Надм. височина 600 m
Население 816 души (2011 г.)
Пощенски код 59100
Телефонен код 23310

Ризомата или Бощани (на гръцки: Ριζώματα, до 1926 година Μπόστιανη, Бостяни[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено високо на 600 m височина в западните склонове на планината Шапка (Пиерия), южно от демовия център Бер (Верия). Землището му има само 5000 декара обработваема земя. 45 0000 декара пасища и гора в землището на Ризомата са държавна собственост и се дават под наем.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Макс Фасмер съпоставя името Бощани със словенското Boštanj. Според Йордан Заимов етимологията на името е от местното или водното име *Бохот, от бохот „тъп шум“, обикновено при падане на вода, звукоподражателно, както шепот, пукот, тоест от начално *Бо(х)ощане > Бощане чрез контракция. Сравними са река Бохот при Балван, Търновско, и село Бохот в Плевенско. Засвидетелстваната форма Постан е турска, с изместване на съгласните, като крайното -е (или -и) е изпаднало, за да не нарушава вокалната хармония.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Храмът „Успение Богородично“ е от XVII век.[4]

В края на ΧΙΧ век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вощяни (Vostiani), Берска епархия, живеят 240 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бощани (Постанъ) живеят 144 гърци християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бащане (Bachtane) има 420 гърци.[7]

В 1910 година в Бостани (Μποστάνι) има 620 жители патриаршисти.[8]

Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[9]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Драчко остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 325 мъже и 320 жени. В 1926 година името на селото е сменено на Ризомата.

Селяните отглеждат предимно пшеница и тютюн, както и овце, кози и едър рогат добитък.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 645[2] 523[2] 791[2] 1094[2] 1032[2] 1266[2] 1221[2] 1052[2] 1129[2] 1150 816

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ризомата
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Сиропулос (? – 1856), гръцки революционер, участник във Войната за независимост
  • Flag of Greece.svg Георгиос Вайнас (Γεώργιος Βαϊνάς), гръцки андартски деец, четник при Г. Гогу между 1905 – 1908 година[11]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Вуливасис (Δημήτριος Βουλιβάσης), гръцки андартски деец, четник[11]
  • Flag of Greece.svg Трендафилос Куцандас (Τριαντάφυλλος Κουτσάντας), гръцки андартски деец, четник[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 6. (на македонска литературна норма)
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 109.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΓΔΑ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/34767/1116/19-7-2001 - ΦΕΚ 1051/Β/8-8-2001. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 13 октомври 2014.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
  8. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  9. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  10. „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  11. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония