Кулура

Кулура Κουλούρα
	— село —
	Кулура Координати: 40°32′47.47″ с. ш. 22°19′04.62″ и. д. / 40.54652° с. ш. 22.31795° и. д. Кулура Кулура
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Бер
Географска област	Урумлък
Надм. височина	12 m
Население	992 души (2011 г.)
Пощенски код	591 50

Кулура или Колура (на гръцки: Κουλούρα) е село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 12 m надморска височина, на осем километра източно от Бер (Верия). Край селото в Бистрица (Алиакмонас) се влива каналът, образуван от сливането на Вода и Мъгленица.^[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кулура е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кулура (Couloura), Камбанийска епархия, живеят 390 гърци.^[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Колура (Кулкра) е село в Берска каза и в него живеят 250 гърци християни.^[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колура Кулура (Koloura Koulura) живеят 250 гърци.^[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулура остава в Гърция.

След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година Кулура е смесено местно-бежанско селище с 2 бежански семейства и 5 жители бежанци.^[5] Според други данни бежанците са 14.^[1]

Землището на селото е много плодородно, тъй като се напоява от системата за напояване изградена през 30-те години. Основното производство е пшеница, памук и захарно цвекло.^[6]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011
Население	265^[6]	318^[6]	410^[6]	661^[6]	712^[6]	883^[6]	805^[6]	1035^[6]	928^[6]	1089	992

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Атанасиос Акриву Акривопулос (Αθανάσιος Ακριβόπουλος του Ακρίβου, 1887 – ?), гръцки андартски деец, четник между 1907-1908 година при Василиос Ставропулос^[7]^[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 14. (на македонска литературна норма)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 15. (на македонска литературна норма)
↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
↑ Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας. // Elxis.org, 19 март 2016. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.

[Симовски_14-1] а ^б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 14. (на македонска литературна норма)

[2] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)

[3] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.

[4] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)

[5] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30

[Симовски_15-6] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 15. (на македонска литературна норма)

[7] Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)

[8] Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας. // Elxis.org, 19 март 2016. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]