Направо към съдържанието

Кулура

Кулура
Κουλούρα
— село —
Гърция
40.5465° с. ш. 22.318° и. д.
Кулура
Централна Македония
40.5465° с. ш. 22.318° и. д.
Кулура
Берско
40.5465° с. ш. 22.318° и. д.
Кулура
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Географска областУрумлък
Надм. височина12 m
Население941 души (2021 г.)
Пощенски код591 50

Кулура или Колура (на гръцки: Κουλούρα) е село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 12 m надморска височина, на осем километра източно от Бер (Верия). Край селото в Бистрица (Алиакмонас) се влива каналът, образуван от сливането на Вода и Мъгленица.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кулура е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кулура (Couloura), Камбанийска епархия, живеят 390 гърци.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Колура (Кулкра) е село в Берска каза и в него живеят 250 гърци християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колура Кулура (Koloura Koulura) живеят 250 гърци.[4]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулура остава в Гърция.

След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година Кулура е смесено местно-бежанско селище с 2 бежански семейства и 5 жители бежанци.[5] Според други данни бежанците са 14.[1]

Землището на селото е много плодородно, тъй като се напоява от системата за напояване изградена през 30-те години. Основното производство е пшеница, памук и захарно цвекло.[6]

Прекръстени с официален указ местности в община Корифи на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Семби[7] Σέμπι Темпи Τέμπη[8] местност на Ю от Кулура[7]
Садина Σαντινα Палиохори Παλιοχώρι бивше село на Ю от Кулура
Каляни[7] Κάλιανη Калони Καλονή[8] местност на ССЗ от Кулура[7]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 265[6] 318[6] 410[6] 661[6] 712[6] 883[6] 805[6] 1035[6] 928[6] 1089 992 941
  • Атанасиос Акриву Акривопулос (Αθανάσιος Ακριβόπουλος του Ακρίβου, 1887 – ?), гръцки андартски деец, четник между 1907 и 1908 година при Василиос Ставропулос[9][10]
  1. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 14. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 15. (на македонска литературна норма)
  7. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
  9. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
  10. Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας // Elxis.org, 19 март 2016. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.