Вергина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вергина
Βεργίνα
— село —
Къщи във Вергина
Къщи във Вергина
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Надм. височина 120 m
Население 1242 души (2011 г.)
Пощенски код 590 31
Телефонен код 23310-92
Вергина в Общомедия

Вергѝна (на гръцки: Βεργίνα, Вергина) е село в Република Гърция, част от дем Бер (Верия) на област Централна Македония.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на надморска височина от 120 m в Солунското поле на десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Шапка на 75 километра югозападно от Солун и на 10 километра югоизточно от Бер (Верия).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Еге[редактиране | редактиране на кода]

Фасадата на гробница II във Вергинските царски гробници

При археологически разкопки в края на трийсетте години на ΧΧ век край Вергина е локализирана първата столица на антична Македония – Еге (Αιγαί). През 1977 година във Вергина след археологически разкопки, водени от гръцкия археолог Манолис Андроникос, е открит некропол, за който се смята, че е на бащата на Александър Македонски – Филип II Македонски. На същото място е намерен античният македонски символ – шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина[1] и венците на Филип II Македонски и Меда от Одесос, с които са погребани - Вергинският златен дъбов венец и Вергинският златен миртов венец. В 1962 година комплексът е обявен за паметник на културата.[3] Находките по-късно са изложени в Музея на Вергинските царски гробници.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Вергина е образувано в 1926 година от сливането на селата Кутлеш и Барбеш (на гръцки: Κούτλες, Кутлес, Μπάρμπες, Барбес).[4] В XIX век и Кутлеш и Барбеш са гръцки чифлишки села в Берска кааза на Османската империя. Притежание са на бей от Палатиция.[1] Няколко жители на двете села участват в Гръцкото въстание от 1821 година – Стаматиос Константину (р. 1804), Димос Маргарити и Константинос Маргарити.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Парпаси (Parpassi), Берска епархия, живеят 120 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кутлиш живеят 60, а в Барбеш 50 гърци християни.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селата попадат в Гърция. При преброяването от 1913 година Барбеш има 98 жители, а в това от 1920 година - 112.[2] Кутлеш в 1913 година има 83 жители, а в 1920 година - 110.[7]

След Лозанския мирен договор и конвенциите за обмяна на население между Гърция и Турция и Гърция и България в 1924 година във Вергина са заселени понтийски гърци от Мала Азия и гърци България. В 1928 година Вергина е смесено местно-бежанско селище със 122 бежански семейства и 391 жители бежанци,[8] като общо заедно с Кутлеш жителите са 614.[2]

Вергина е наречено на името на легендарна македонска царица на Бероя, по предложение на митрополит Константий Берски.[1]

Населението се занимава със земеделие - произвежда пшеница, памук и овошки, и частично със скотовъдство.[2]

Вергина е център на архиерейско наместничество на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[9]

Барбеш
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 98[2] 112[2]
Кутлеш
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 83[7] 110[7]
Вергина
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 614[2] 1008[2] 794[2] 962[2] 1048[2] 1212[2] 1255[2] 1246 1242

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ακριβόπουλος, Μιχάλης, „Λεύκωμα ιστορικό και φωτογραφικό των οικισμών Μπάρμπες, Κούτλες, Παλατίτσια από τον 14ο αιώνα μέχρι και το 1944“, Έκδοση Πολιτιστικού Συλλόγου Παλατιτσίων, Βέροια 1986.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Χωριά του κάμπου. // Discover Veria. Посетен на 7 януари 2018.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 5. (на македонска литературна норма)
  3. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  4. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  7. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 16. (на македонска литературна норма)
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. „Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες“, архив на оригинала от 12 април 2008, https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/, посетен 12 април 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония