Вергина
| Вергина Βεργίνα | |
|---|---|
| — село — | |
 Една от гробниците | |
  Вергина  Вергина | |
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Надм. височина | 149 m |
| Население (2001) | 1246 души |
| Пощенски код | 590 31 |
| Телефонен код | 23310-92 |
| Вергина в Общомедия | |
Вергина (на гръцки: Βεργίνα, Вергина) е село в Република Гърция, част от дем Бер (Верия) на област Централна Македония.[1]
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Солунското поле на десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Шапка на 75 километра югозападно от Солун и на 10 километра югоизточно от Бер (Верия). Има население от 1246 жители (2001).
История[редактиране | редактиране на кода]
Еге[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: При археологически разкопки в края на трийсетте години на ΧΧ век край Вергина е локализирана първата столица на антична Македония – Еге (Αιγαί). През 1977 година във Вергина след археологически разкопки, водени от гръцкия археолог Манолис Андроникос, е открит гроб, за който се смята, че е на бащата на Александър Македонски - Филип II Македонски. На същото място е намерен античният македонски символ - шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина.[1] В 1962 година комплексът е обявен за паметник на културата.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Вергина е образувано в 1926 година от сливането на селата Кутлеш и Барбеш (на гръцки: Κούτλες, Μπάρμπες, Кутлес, Барбес).[3] В XIX век и Кутлеш и Барбеш са гръцки чифлишки села в Берска кааза на Османската империя. Притежание са на бей от Палатиция.[1] Няколко жители на двете села участват в Гръцкото въстание от 1821 година - Стаматиос Константину (р. 1804), Димос Маргарити и Константинос Маргарити.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Парпаси (Parpassi), Берска епархия, живеят 120 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кутлиш живеят 60, а в Барбеш 50 гърци християни.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селата попадат в Гърция. След Лозанския мирен договор и конвенциите за обмяна на население между Гърция и Турция и Гърция и България в 1924 година във Вергина са заселени понтийски гърци от Мала Азия и гърци България. В 1928 година Вергина е смесено местно-бежанско селище със 122 бежански семейства и 391 жители бежанци.[6].Вергина е наречено на името на легендарна македонска царица на Бероя, по предложение на митрополит Константий Берски.[1]
Вергина е център на архиерейско наместничество на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[7]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ακριβόπουλος, Μιχάλης, "Λεύκωμα ιστορικό και φωτογραφικό των οικισμών Μπάρμπες, Κούτλες, Παλατίτσια από τον 14ο αιώνα μέχρι και το 1944", Έκδοση Πολιτιστικού Συλλόγου Παλατιτσίων, Βέροια 1986.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Χωριά του κάμπου. // Discover Veria. Посетен на 7 януари 2018.
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάρμπες Κούτλες -- Βεργίνα
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.144.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||||
Портал „
