Вергина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вергина
Βεργίνα
Входът към Голямата гробница - Музеят във Вергина
Входът към Голямата гробница - Музеят във Вергина
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Надм. височина 149 m
Население (2001) 1 246 души
Пощенски код 590 31
Телефонен код 23310-92
Вергина в Общомедия

Вергина (на гръцки: Βεργίνα, Вергина) е село в Република Гърция, част от дем Бер (Верия) на област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Шапка на 75 километра югозападно от Солун и на 10 километра югоизточно от Бер (Верия). Има население от 1 246 жители (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

Еге[редактиране | редактиране на кода]

При археологически разкопки в края на трийсетте години на 20 век край Вергина е локализирана първата столица на антична Македония - Еге (Αιγαί). През 1977 година във Вергина след археологически разкопки, водени от гръцкия археолог Манолис Андроникос, е открит гроб, за който се смята, че e на бащата на Александър Македонски - Филип II Македонски. На същото място е намерен античният македонски символ - шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Вергина е образувано в 1926 година от сливането на селата Кутлеш и Барбеш (на гръцки: Κούτλες, Μπάρμπες, Кутлес, Барбес).[1] В 19 век и Кутлеш и Барбеш са гръцки чифлишки села в Берска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Парпаси (Parpassi), Берска епархия, живеят 120 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кутлиш живеят 60, а в Барбеш 50 гърци християни.[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селата попадат в Гърция. След Лозанския мирен договор и конвенциите за обмяна на население между Гърция и Турция и Гърция и България в 1924 година във Вергина са заселени понтийски гърци от Мала Азия и България. В 1928 година Вергина смесено местно-бежанско селище със 122 бежански семейства и 391 жители бежанци.[4].Вергина е наречено на името на легендарна македонска царица на Бероя, по предложение на Берския митрополит.

Вергина е център на архиерейско наместничество на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ακριβόπουλος, Μιχάλης, "Λεύκωμα ιστορικό και φωτογραφικό των οικισμών Μπάρμπες, Κούτλες, Παλατίτσια από τον 14ο αιώνα μέχρι και το 1944", Έκδοση Πολιτιστικού Συλλόγου Παλατιτσίων, Βέροια 1986.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάρμπες Κούτλες -- Βεργίνα
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.144.
  4. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  5. Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες