Бистрица (Гърция)
Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.
|
Бистрица Αλιάκμονας |
|
|---|---|
 Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително |
|
    — начало,  — устие |
|
| Общи сведения | |
| Местоположение |
 Гърция |
| Дължина | 388 km |
| Начало | |
| Място | планина Грамос |
| Координати | |
| Надм. височина | 2075 m |
| Устие | |
| Място | Егейско море |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Бистрица в Общомедия | |
Бистрица (на гръцки: Αλιάκμονας, Алиакмонас, на старогръцки: Ἁλιάκμων, Халиакмон, катаревуса: Ἁλιάκμων, Алякмон, на турски: İnce Karasu, Индже Карасу) е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.[1]
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Извор, течение и устие[редактиране | редактиране на кода]
Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на албански Кюкапеци, 2520 m), най-високата точка на планината Грамос (най-северната част на планинската система Пинд), в Северозападна Гърция, в близост до границата с Албания. След като се спусне по склона на планината Грамос Бистрица заобикаля от северозапад, север и североизток планината Горуша (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село Нестрам (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на Костурската котловина. На 3 km югозападно от град Костур (Кастория) рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините Пинд на югозапад и Нередската планина (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село Карперо излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в Солунското поле отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска и (Вермио) на северозапад и Хасия и Шапка (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: Полифитоското и Сфикийското езеро. В района на град Бер (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град Александрия (Гида) завива на югоизток и се влива в залива Солунския залив чрез обща делта с реките Колудей (Лудиас) и Вардар (Аксиос), на 25 km югозападно от град Солун.[2][3][4].
Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]
На югоизток и юг водосборният басейн на Алиакмон граничи с водосборния басейн на река Пеней (Пиниос, от басейна на Егейско море), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките Вьоса и Семани (от басейна на Адриатическо море), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките Вардар (Аксиос) и Колудей (от басейна на Егейско море) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в Северозападна Гърция.[1]
Река Алиакмон получава намножество предимно къси притоци, като по-значителните са:
- леви – Рулската река, Мъгленица;
- десни – Голешово, Праморица, Венетикос.
Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]
Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.[1]
Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]
В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и “Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490
- ↑ Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316
- ↑ Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42
- ↑ A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368
Портал „
