Бистрица (Гърция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица
Αλιάκμονας
Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително
Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително
40.3499° с. ш. 20.7927° и. д.
40.4659° с. ш. 22.654° и. д.
Река Бистрица на картата на Гърция
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Гърция
Дължина388 km
Водосб. басейн6971,7 km²
Начало
Мястопланина Грамос
Координати40°20′59.64″ с. ш. 20°47′33.72″ и. д. / 40.3499° с. ш. 20.7927° и. д.
Надм. височина2075 m
Устие
МястоЕгейско море
Координати40°27′57.24″ с. ш. 22°39′14.4″ и. д. / 40.4659° с. ш. 22.654° и. д.
Надм. височина0 m
Бистрица в Общомедия
Мост (1352 m) на река Бистрица близо до Сервия

Бистрица (на гръцки: Αλιάκμονας, Алиакмонас, на старогръцки: Ἁλιάκμων, Халиакмон, катаревуса: Ἁλιάκμων, Алякмон, на турски: İnce Karasu, Индже Карасу, на латински: Haliacmon) е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Имена[редактиране | редактиране на кода]

В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.[2][3][4] В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, нарича Нестрамската река Велица (Βέλιτσα).[5]

Извор, течение и устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на албански Кюкапеци, 2520 m), най-високата точка на планината Грамос (най-северната част на планинската система Пинд), в Северозападна Гърция, в близост до границата с Албания.

Бистрица напуща алпийската долина на Грамоща през скалистото ждрело Катафики и заобикаля от северозапад, север и североизток планината Горуша (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село Нестрам (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на Костурската котловина. На 3 km югозападно от град Костур (Кастория) рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините Пинд на югозапад и Нередската планина (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер.

В района на село Карперо излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в Солунското поле отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и Хасия и Фламбуро (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: Полифитоското и Сфикийското езеро. В района на град Бер (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град Александрия (Гида) завива на югоизток и се влива в Солунския залив чрез обща делта с реките Колудей (Лудиас) и Вардар (Аксиос), на 25 km югозападно от град Солун.[6][7][8].

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река Пеней (Пиниос, от басейна на Егейско море), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките Вьоса и Семани (от басейна на Адриатическо море), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките Вардар (Аксиос) и Колудей (от басейна на Егейско море) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в Северозападна Гърция.[1]

Река Бистрица получава множество предимно къси притоци:

Притоци
Име Име Ляв/Десен
Барунка Μπαρούγκα ляв
Линотопска река Ρέμα Λινοτοπίου десен
Стара река[9] ляв
Слимнишка река Ρέμα Τριλόφου ляв
Келарина[9] (Пилкатска река) Kελαρίνα ляв
Голема река (Омотска река) Μέγα Ρέμα ляв
Тухолска река Πριάνια десен
Перистерска река десен
Личотерска река Ρέμα Λιτσοτερίου десен
Досница (Кленика) Αμμόρεμα ляв
Бабин дол Κοντόρεμα десен
Цванец Ἀσπρόρεμα десен
Стенска река Στενοπόταμος ляв
Меленик[10] ляв
Лярос[9][10] (Галищка река) десен
Галоши камен[9] десен
Чърешново Πτελέας Ρέμα ляв
Чърчищка река[9] (Крания[10]) ляв
Рулска река Λαδοπόταμος ляв
Галешово Στραβοπόταμος десен
Местрапони[9] десен
Папулия[11] (Сурка[10]) Παπούλια λάκκος десен
Лагорска река[11] Λάκκος Λάγουρης десен
Питарова река Βαθύλακκος десен
Беливод Βέλος десен
Гьоле Γκιόλε ляв
Транос Лакос Τρανός Λάκκος ляв
Луца[9] ляв
Порос Πόρος ляв
Лимбини Λιμπίνι десен
Мирихос Μύριχος ляв
Праморица Πραμόριτσα десен
Червена Τσερβένα ляв
Сарандапорос ляв
Друмбанда Ντρουμπάντα десен
Гревениотикос Γρεβενιώτικος десен
Потамия Ποταμιά ляв
Венетикос Βενέτικος десен
Сюца (Дзаруна) Σιούτσα десен
Винца Βίντσα ляв
Фтелия Φτελιά ляв
Красопулис Κρασοπούλης десен
Мъгленица Μογλενίτσας ляв

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.[1]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490
  2. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 21.
  3. Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 12. (на македонска литературна норма)
  4. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. p. 9. (на английски)
  5. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25. (на гръцки)
  6. Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316
  7. Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42
  8. A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368
  9. а б в г д е ж Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  10. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“
  11. а б Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.