Бистрица (Гърция)

Бистрица Αλιάκμονας
	Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително
	Река Бистрица на картата на Гърция; — начало, — устие
Общи сведения
Местоположение	Гърция
Дължина	388 km
Начало
Място	планина Грамос
Координати	40°20′59.64″ с. ш. 20°47′33.72″ и. д. / 40.3499° с. ш. 20.7927° и. д.
Надм. височина	2075 m
Устие
Място	Егейско море
Координати	40°27′57.24″ с. ш. 22°39′14.4″ и. д. / 40.4659° с. ш. 22.654° и. д. Координати: 40°27′57.24″ с. ш. 22°39′14.4″ и. д. / 40.4659° с. ш. 22.654° и. д.
Надм. височина	0 m
	Бистрица в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица (на гръцки: Αλιάκμονας, Алиакмонас, на старогръцки: Ἁλιάκμων, Халиакмон, катаревуса: Ἁλιάκμων, Алякмон, на турски: İnce Karasu, Индже Карасу) е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.^[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Имена[редактиране | редактиране на кода]

В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.^[2] В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, нарича Нестрамската река Велица (Βέλιτσα).^[3]

Извор, течение и устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на албански Кюкапеци, 2520 m), най-високата точка на планината Грамос (най-северната част на планинската система Пинд), в Северозападна Гърция, в близост до границата с Албания. След като се спусне по склона на планината Грамос Бистрица заобикаля от северозапад, север и североизток планината Горуша (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село Нестрам (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на Костурската котловина. На 3 km югозападно от град Костур (Кастория) рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините Пинд на югозапад и Нередската планина (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село Карперо излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в Солунското поле отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и Хасия и Шапка (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: Полифитоското и Сфикийското езеро. В района на град Бер (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град Александрия (Гида) завива на югоизток и се влива в залива Солунския залив чрез обща делта с реките Колудей (Лудиас) и Вардар (Аксиос), на 25 km югозападно от град Солун.^[4]^[5]^[6].

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река Пеней (Пиниос, от басейна на Егейско море), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките Вьоса и Семани (от басейна на Адриатическо море), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките Вардар (Аксиос) и Колудей (от басейна на Егейско море) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в Северозападна Гърция.^[1]

Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Рулска река
- → Дреновска река
- ← Четирска река
← Галешово
← Питарова река
→ Гьоле
← Беливод
→ Транос Лакос
→ Порос
← Драмбутиотикос
→ Мирихос
← Праморица
→ Сарандапорос
← Друмбанда
← Гревениотикос
← Венетикос
→ Мъгленица
- ← Вода
- ← Арапица

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.^[1]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.^[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490
↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 21.
↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138.
↑ Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316
↑ Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42
↑ A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368

Портал „Македония“

[bse-1] а ^б ^в ^г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490

[2] Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 21.

[Παναγιωτίδης_138-3] Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138.

[4] Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316

[5] Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42

[6] A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]