Бистрица (Гърция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица
Αλιάκμονας
Aliakmon satellite.jpg
Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително
Greece relief location map.jpg
40.3499° с. ш. 20.7927° и. д.
40.4659° с. ш. 22.654° и. д.
Река Бистрица на картата на Гърция
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Greece.svg Гърция
Дължина 388 km
Начало
Място планина Грамос
Координати 40°20′59.64″ с. ш. 20°47′33.72″ и. д. / 40.3499° с. ш. 20.7927° и. д.
Надм. височина 2075 m
Устие
Място Егейско море
Координати 40°27′57.24″ с. ш. 22°39′14.4″ и. д. / 40.4659° с. ш. 22.654° и. д.
Надм. височина 0 m
Бистрица в Общомедия

Бистрица (на гръцки: Αλιάκμονας, Алиакмонас, на старогръцки: Ἁλιάκμων, Халиакмон, катаревуса: Ἁλιάκμων, Алякмон, на турски: İnce Karasu, Индже Карасу) е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение и устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на албански Кюкапеци, 2520 m), най-високата точка на планината Грамос (най-северната част на планинската система Пинд), в Северозападна Гърция, в близост до границата с Албания. След като се спусне по склона на планината Грамос Бистрица заобикаля от северозапад, север и североизток планината Горуша (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село Нестрам (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на Костурската котловина. На 3 km югозападно от град Костур (Кастория) рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините Пинд на югозапад и Нередската планина (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село Карперо излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в Солунското поле отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска и (Вермио) на северозапад и Хасия и Шапка (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: Полифитоското и Сфикийското езеро. В района на град Бер (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град Александрия (Гида) завива на югоизток и се влива в залива Солунския залив чрез обща делта с реките Колудей (Лудиас) и Вардар (Аксиос), на 25 km югозападно от град Солун.[2][3][4].

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

На югоизток и юг водосборният басейн на Алиакмон граничи с водосборния басейн на река Пеней (Пиниос, от басейна на Егейско море), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките Вьоса и Семани (от басейна на Адриатическо море), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките Вардар (Аксиос) и Колудей (от басейна на Егейско море) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в Северозападна Гърция.[1]

Река Алиакмон получава намножество предимно къси притоци, като по-значителните са:

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.[1]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и “Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония