Карперо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карперо
Καρπερό
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемДескати
Надм. височина510 m
Население556 души (2011 г.)
Пощенски код511 00
Телефонен код2462

Карперо, Дименица или Диминица (на гръцки: Καρπερό, катаревуса: Καρπερόν, Карперон, до 1927 година: Δημηνίτσα, Диминица[1]) е село в Република Гърция, дем Дескати на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 30 km югоизточно от град Гревена, от дясната (южна) страна на река Бистрица (Алиакмонас) на надморска височина от 510 m.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

На 10 май 1854 година в местността Филури на няколко километра в посока село Димитра въстаническите сили на гръцкия революционер Теодорос Зякас побеждават превъзхождащи османоалбански войски.[2][4]

В края на XIX век Дименица е гръцко християнско село в южната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Дименица живеят 260 гърци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дименица е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 15 къщи.[6]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Диминица (Δημηνίτσα) има 270 гърци християни.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дименица влиза в състава на Кралство Гърция.

В средата на 20-те години на XX век след Лозанския договор в селото са заселени бежанци от Понт и Мала Азия.[3] През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от местно гръцко население и новодошли бежанци, като последните са 68 семейства или 231 жители.[8][3]

През 1927 година името на селището е сменено на Карперо.[3]

Селото е богато, тъй като землището е плодородно. Населението произвежда жито и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Карперо на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Цумари[9] Σουβαρί Каваларис Καβαλλάρης[10] местност С от Карперо, по десния бряг на Бистрица[9]
Караули[11][9] Κα­ραούλι Скопия Σκοπιά[10] връх ЮИ от Карперо[9][11]
Цифлики[11][9] Τσιφλίκι Агроктима Αγρόκτημα[10] местност СЗ от Карперо[9][11]
Варунгес[11][9] Βαρούγκες Анаврито Άναβρυτό[10] хълм (476 m) И от Карперо[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 278[3][12] 274[3] 463[3] 742[3] 480[3] 770[3] 790[3] 787[3] 700[3] 1457 556

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото има три църкви: „Свети Атанасий“, „Свети Архангели“ и „Света Троица“.[13] На храмовия празник на последната (Свети Дух) се провежда традиционният селски събор. От 16 до 19 август в селището се провежда панаир с търговска насоченост.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Карперо
  • Атанасиос Зелинис (Αθανάσιος Ζελίνης), гръцки андартски деец, водач на чети[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г. (на гръцки)
  2. а б в Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Γρεβενών, Τουριστικός Οδηγός Νομού Γρεβενών. Αναπτυξιακή Νομού Γρεβενών, 2002. σ. 227-234. Посетен на 17 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-17 в Wayback Machine.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 114. (на македонска литературна норма)
  4. Официален сайт на бившия дем Хасия, архив на оригинала от 27 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080927065400/http://www.xasia.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=4&Itemid=11, посетен на 2010-06-29 
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  9. а б в г д е ж Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  10. а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  11. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31 
  13. Καρπερό // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 2015-01-19. Посетен на 20 януари 2015.
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)