Бунаски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бунаски манастир
Παναγίας Μπουνάσιας
Panagia Bounasia Fresco 1850.jpg
Стенопис в купола, 1850 г.
Greece relief location map.jpg
39.9396° с. ш. 21.7446° и. д.
Бунаски манастир
Местоположение в Гърция
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Палюрия
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Гревенска
Време на изграждане 1148 г.
Съвременен статут действащ храм

Бунаският (Вунаският) манастир „Свето Благовещение Богородично“ (на гръцки: Ιερά Μονή Ευαγγελιστρίας Μπουνάσια, Μπουνασιώτισσα) е манастирска православна църква край гревенското село Палюрия, Егейска Македония, Гърция.[1][2][3][4][5] В 1996 година манастирът е обявен за защитен паметник.[6]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е наречен така, тъй като е в подножието на най-високия връх на планината Камбуница (Камвуния) Бунасия или Вунаса (Μπουνάσια, Βουνάσσα) (1000 m). Манастирът е построен на видно място, наподобяващо естествен трон на 480 m надморска височина над река Бистрица.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Документ за събиране на помощи за манастира от 1810 г.

На светата трапеза е отбелязана годината на основанане на манастира – ΣΤΧΣΤ (= 1148). Никакви други структурни или морфологични данни обаче не предполагат, че тази хронология може да бъде отнесена към сградите на манастира. Коста Спанос смята, че дата е четена погрешно и трябва да е ΣΤΩΝΣΤ' (= 1348).[5] В XVI век манастирът е посещаван от йеромонах Никанор, който събира пари за построяване на манастира „Преображение Господне“.[7]

За пръв път е споменат като Света Богородица Бунасия (Παναγία Μπονασία) в кондиката на бунаския калугер библиотекар Галактион, която се пази в манастира Олимпиотиса:[4]

+ έτελειώθη τω παρών βυβλίον είς τού ίουλίου μηνός είς τέσαιρις δια χειρός / εμού του ταπεινού, και ά/μαρτωλού γαλακτίου ίερομονάχου / έπη έτους ζριζ (7117, 1609) όταν ύρθα εις το μοναστήριον να γένω κα/λώγερος έτη ζρθ (7109, 1601) Παναγία μπουνασία.[4]

Манастирът процъфтява през XVIII век, когато в него има голям брой монаси, които се занимават със земеделие и лозарство.[5] В хрониката на манастира Варлаам се споменава като женски манастир в началото на XVII век, но се превръща в мъжки манастир в XVIII век. Има сведения, че в него и имало книговезка работилница.[4] В Завордския манастир има евангелие от 1866 година, което е от Бунаския манастир. След унищожителен пожар в 1750 година, в 1763 година монасите Вартоломей, вероятно игумен, Христофор, Филотей, Партений, Палатий, Макарий и Никифор започват обновителни работи в манастира и за своя сметка построяват магерницата и килиите, за което свидетелства надпис вграден в западната част нан комплекса.[5][2][4] Строителите са Риста, Яни и Коста.[4]

В 1775 година според надписа на мраморната плоча на олтара е открит новият католикон.[4] В 1810 година католиконът пострадва от пожар и започналите обновителни работи продължават 6 години, за което свидетелстват запазен документ за събиране на помощи и ктиторският надпис над входа. В 1816 година при игумена Папахристофор е поправен или доизграден нартексът според надписа отвън над южния вход. От външната страна на конхата на апсидата е изобразена емблемата на Филики Етерия, което показва, че монасите са участвали в революционното движение в началото на XIX век.[4] В манастира функционира и тайно училище. Тук намират убежище клефти.[4]

В края на XIX век манастирът постепенно запада.[5] В 1903 – 1908 година е база на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Манастирът е дестващ до 1935 година.[4]

На 9 февруари 1944 година германски окупационни части напълно изгарят село Палюрия, като жителите му намират убежище в манастира. На следният ден германците стрелят три пъти срещу манастира от отбивката за Дескати, като единият снаряд пада пред храма, вторият пробива купола и пада в църквата, а третият попада в камбанарията, но нито един не се взривява.[4]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът има големи прилики със Завордския манастир,[5] но католиконът му типологически принадлежи към атонските храмове. От килийните крила е оцеляла само част от северното крило. Югоизточното е сринато напълно, както и фурната, трапезарията и другите помощни сгради.[7]

Католикон[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена свободно в центъра на двора. В сегашния си вид датира от 1816 година. Представлява кръстокуполна църква от атонски тип с притвор. Размерите ѝ̀ са 7,6 Х 15,1 m. Правоъгълникът на наоса има размери 5,90 X 7,35 m. Четирите рамена на кръста са засводени с полуцилиндрични сводове. На мястото, в което се събират има купол на четири арки с пандантиви, които прехвърлят тежестта на четири колони. Диаметърът му е 2,50 m и има висок барабан, който отвътре е цилиндричен, а отвън осмоъгълен. В барабана има осем отвора за осветление. Външно е украсен с осем слепи арки и с корниз под покива от каменни плочи. Четирите колони на купола са с диаметър 0,45 m, нямат бази, а капителите им са прости,[7] Подовете на църквата са мраморни.[7] обърнати каменни пирамиди със скосени ъгли.[8]

Олтарното пространство е с размери 2,30 х 5,85 m, като има полукръгли протезис и диаконикон, които не излизат отвън на изток и са с дълбочина 0,50 m. Апсидата е полукръгла отвън с височина 2,50 m и дълбочина 1,20 m и има малък отвор за осветление. В северната стена има още две ниши, а в южната една за свещените съдове.[8]

Нартексът на запад има ширина от 2,80 m и се състои от три части, покрити с полуцилиндрични арки, разположени успоредно по надлъжната ос. Двете крайни са по-ниски от средната. Прозорците на храма са само на южната стена (7) и на източната (3) и са малки и светлината в църквата е оскъдна. Входът към притвора е от запад и е тесен и нисък. над вратата има плитка ниша за изображение на светеца покровител.[8]

Стенописите в купола са дело на зографа Йоанис от Чурхли и датират от 1850 година. Подписът му е „χειρ Ιω(άννου) Ζωγράφου Τζουρχλ(ι)“.[9] Пет икони са от 1817 година.[2] Протезисът е изписан в 1922 година.[10]

Храмът притежава ценни икони от XVI – XVII век.[11] Според надписа над царските двери, красивият резбован иконостас е създаден в 1817 година при игумена Христофор.[4] В 2005 година иконостасът е откраднат, като са запазени само иконите и части от него.[4]

Отвън църквата има украса от каменни релефи, като забележително е изображението на емблемата на Филики Етерия.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ι.Μ. Ευαγγελίστριας. // Κατάκαλη Γρεβενών. Посетен на 14 май 2014 г.
  2. а б в Αποστόλου, Μαρία. ΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΚΑΙ ΜΕΤΑΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΓΡΕΒΕΝΑ. // gefiri.gr. Посетен на 17 май 2014 г.
  3. Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Μονή Ευαγγελισμού Παναγίας Μπουνάσιας. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о Μονή Ευαγγελισμού Παναγίας Μπουνάσιας, Παλιουριά Γρεβενά. // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 24 октомври 2016.
  5. а б в г д е Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 176.
  6. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 декември 2014.
  7. а б в г Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 177.
  8. а б в г Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 178.
  9. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 295.
  10. Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 179.
  11. Παλιουριά. // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Посетен на 21 януари 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония