Валания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валания
Βαλάνια
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемДескати
Надм. височина620 m

Валания или Лубинища, Лубиница (на гръцки: Βαλάνια, до 1927 година: Λούμπινστα, Лубинста,[1] Λουμπενίτσα, Νουμπενίτσα[2]) е бивше село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено на 620 m надморска височина,[3] на географската граница на Македония с Тесалия. Намирало се е на около 40 km югоизточно от град Гревена, на около 3 km югоизточно от днешното село Трифили и 4 km южно от село Катакали. На юг граничи с тесалийските села Аспроклисия и Псилома.

От селото са оцелели църквите „Успение Богородично[2] и „Свети Георги“.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Лубинища е гръцко християнско село в югоизточния край на Гребенската каза на Османската империя. След присъединяването през 1881 година на Тесалия към Кралство Гърция то става гранично селище на няколко километра от гръцката граница. Според гръцка атинска статистика от 1910 година в Лубиница (Λουμπινίτσα) живеят 103 православни гърци.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лубинища влиза в състава на Кралство Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новите власти в Лубинста (Λούμπινστα) са регистрирани 94 жители.[6]

През 1927 година името на селището е сменено на Валания.[3]

Селото се разпада през 1940-те години по време на Втората световна война и Гражданската война.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 94[3][7] 104[3] 27[3] 23[3] 8[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Κοίμ.Θεοτόκου Νουμπενίτσας. // Η Κατακαλη. Посетен на 16 май 2014 г.
  3. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 121. (на македонска литературна норма)
  4. Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 198.
  5. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 112.
  6. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31 
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31