Завордски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Завордски манастир
Οσίου Νικάνορος Ζάβορδας
Monastery Moni Aghiou Nikanoros.JPG
Местоположение в Дескати
Вид на храмаправославен манастир
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
Населено мястоПанагия
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияГревенска
Изграждане1534 г.
Статутдействащ
Завордски манастир в Общомедия

Завордският манастир „Свето Преображение Господне“ или „Свети Никанор“ (на гръцки: Ιερά Μονή Οσίου Νικάνορος Ζάβορδας), наричан също само Завордас) е манастир в Гърция. Духовно спада към Гревенската епархия на Цариградската патриаршия, а териториално - към дем Дескати на област Западна Македония.[1][2][3][4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира в клисура от лявата (северна) страна на река Бистрица (Алиакмон). Разположен е на около 45 km югоизточно от град Гревена и около 50 km южно от Кожани. Намира се на изток от най-близкото село Панагия (Тороник).[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис от постницата „Свети Никанор
Стенопис от католикона

Манастирът е създаден от йеромонах Никанор (1491 - 1549) през XVI век. Никанор възстановява църквата „Свети Георги“, която днес носи неговото име, и прекарва няколко години в аскетско уединение, след което около 1534 година близо до тогавашното село Заворда (Забърдо) основава манастира „Преображение на Христос Спасителя“.

Манастирът подобно на атонските е организиран около вътрешен двор, постлан със сиви речни камъни от Бистрица.[2] Католиконът „Преображение Господне“ е изграден според надписа в 1534 година, а последните стенописи по него датират от XIX век. Представлява кръстокуполна църква във византийски стил. Стенописите, завършени в 1547 година, са приписвани на видния зограф Франкос Кателанос. Продълговатият нартекс е изписан от източната му страна от Георгиос Мануил от Селица в 1835 година със сцени от живота на Свети Никанор и светци, почитани в Охридската архиепископия. В 1869 година Мануил Георгиу от Селица изписва купола. От южната страна на католикона, в която по-рано е имало параклис на Свети Йоан, е гробът на основателя.[6][2]

През XVII – XIX век манастирът процъфтява духовно и икономически и влияе значително върху културния и стопанския живот на целия регион.[7] В 1873 година е построена камбанарията, според надписа на нея.[1]

В края на XIX век статистиката на Васил Кънчов отбелязва, че в прилежащото село Забърдо, чието име носи манастирът, живеят 17 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[8]

През XX век Завордският манастир преживява упадък. В началото на XXI век се правят последователни усилия за духовното възраждане на манастира и за възстановяването на монашеския живот. В него свещенодейства монахът Тимотей. Особено тържествено се отбелязват последователните празници Преображение Господне (6 август) и денят на успението на Свети Никанор (7 август).[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 18[5] 51[5] 28[5] 23[5] 19[5] 41[5] 7[5] 3[5] 3 2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Δυτική Μακεδονία. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 29 декември 2014.
  2. а б в Αγ. Νικάνωρας. // Παλιουριά Γρεβενών. Посетен на 29 декември 2014. Архив на оригинала от 2014-12-29 в Wayback Machine.
  3. Ιερά Μονή Οσίου Νικάνορα - Μεταμόρφωση του Σωτήρος, Ζάβορδα Γρεβενών. // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
  4. Ιερά Μονή Οσίου Νικάνορα (Ζάβορδας). // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 25 юни 2017.
  5. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 122. (на македонска литературна норма)
  6. Μονή Αγίου Νικάνορα. // Greek Travel Pages. Посетен на 27 май 2016.
  7. Официален сайт на дем Дескати
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 281.
  9. Официален сайт на дем Дескати.