Георгиос Мануил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георгиос Мануил
Γεώργιος Μανουήλ
гръцки зограф
Роден

Георгиос Мануил или Емануил (на гръцки: Γεώργιος Μανουήλ, Εμμανουήλ) е виден гръцки зограф от края на XVIII - началото на XIХ век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иконата „Успение Богородично“ в „Успение Богородично“ в Негуш, 1838 г.

Роден е в македонската паланка Селица (днес Ератира, Гърция), Сятищко. Учи иконопис на Света гора.[3] Обучава и сина си Мануил Георгиу. Първите му регистрирани икони са от 1804 година.[3] Негово дело е иконата „Свети Киприян“ от 1812 година от Домовищкия манастир „Света Параскева“.[2][3] В 1815 година изписва царските икони за иконостаса в „Света Петка“ във Въдрища, Ениджевардарско.[2] Негови са и иконите „Света Троица“ (1821, неподписана) и „Успение Богородично“ в църквата „Успение Богородично“ в Кожани.[2] В 1821 година изписва Сисанийския манастир.[3] Негови дела има в храма „Свети Атанасий“ в Аксиокастро (1824) и в „Свети Атанасий“ в Цотили.[3]

В 1835 година изписва със сина си Мануил притвора (или параклиса „Свети Архангели“[2]) на Завордския манастир „Свети Никанор“ със сцени от живота на Свети Никанор и светци, почитани в Охридската архиепископия.[4] В манастира оставя подпис „διά χειρός Γεωργίου Ζωγράφου και υιού αυτού εκ Σελίτζης“.[2] Негово дело е иконата „Успение Богородично“ в „Успение Богородично“ в Негуш от 1838 година, надписана „Δια συνδρομής και δαπάνης των τιμιωτάτων Ζευγραραδων εκ της αυτής πόλεως Ναούσης εις μνημόσυνόν των. χερ. Γεωρ. Εκ Σελίτζης 1838“.[5] В 1843 година Георгиос и синът му Мануил изписват храма „Свети Николай“ в берското село Жервохор.[6] Напълно сходен по палеографските си особености с надписа в Жервохор е този на храма „Свети Безсребреници“ в съседното Ниси, очевидно дело на двамата селишки зографи.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011.
  2. а б в г д е Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. с. 219.
  3. а б в г д Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. с. 278.
  4. Μονή Αγίου Νικάνορα. // Greek Travel Pages. Посетен на 2016-05-27.
  5. Βαρσαμίδης, Αθανάσιος. Κοινωνική και οικονομική ζωή της Εράτυρας (Σελίτσας) το 19ο και τις αρχές του 20ου αιώνα. Θεσσαλονίκη, Ένωση Ερατυραίων Θεσσαλονίκης, 1995. с. 44.
  6. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. с. 224.
  7. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. с. 226.
     Портал „Македония“         Портал „Македония