Сисанийски манастир
| Сисанийски манастир Παναγία Σισανίου | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в дем Горуша | |
| Вид на храма | православан манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Сисани |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Сисанийска и Сятищка |
| Изграждане | около 1770 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ |
| Сисанийски манастир в Общомедия | |
Сисанийският манастир „Свето Успение Богородично“ (на гръцки: Μοναστήρι της Κοιμήσεως της Θεοτόκου, Παναγίας Σισανίου) е православен манастир в село Сисани, Егейска Македония, Гърция.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен на 2 km югозападно от Сисани, на отсрещния бряг на река Мирихос, до руините на бившия катедрален храм на Сисанийската епархия „Света Богородица“.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът вероятно е построен върху руините на по-стар, тъй като археологически останки, открити около и под сегашния католикон, показват съществуването на по-стара сграда. Сегашният католикон се намира в южната част на манастирския комплекс и датира от втората половина на XVIII век. Вдясно от северния вход е взидана мраморна римска стела от 146 - 147 година с имената на атлети. Тя е открита от монаси в манастирското землище преди 1811 година. Четирите различно оформени мраморни колони (многоъгълна, цилиндрична с канелюри, квадратна и овална), които поддържат Светия олтар, също са втора употреба. Археологическите находки в района са неопровержими свидетели на разцвета на древния град.[2]
Датата на основаването на манастира е исторически проблем, пряко свързан с разрушаването на древния град. Построяването на по-новата църква според ктиторски надпис в 1662 година или – по-вероятно – в 1762 година не показва първоначалното основаване на манастира, което трябва да е по-ранно.[4] Изглежда църквата не е била построена първоначално като манастир. Първото споменавате за съществуването на манастира е бележката на Неофит II Сисанийски в Кондиката на митрополията през 1797 година за селото Сисани:
| „ | Χωρίον Σισάνιον ἐν ᾧ ἦν ποτὲ καὶ Μητρόπολις, ἤδη δὲ μοναστήριον τῆς ὑπεραγίας Θεοτόκου.[5][4]
Село Сисанион, някога митрополия, но вече манастир на Пресвета Богородица. |
“ |
В същото време откриването на епископска църква от XI – XII век, непосредствено до манастира, показва възможна евентуална първоначална функция като параклис на митрополията. Към горните факти се добавя и ктиторският надпис в наоса, в който не се споменават монаси. Следователно, църквата трябва да е била построена приблизително в 1760 година на мястото на по-стара, която вероятно е била разрушена при второто разрушение на Сисани,[4] и след 1762 и преди 1797 година е превърната в манастир.[6][4]
Ктиторски надпис
[редактиране | редактиране на кода]Запазеният ктиторски надпис е значително повреден, главно в централната и южната си част. Той е разположен на вътрешния трегер на входа на наоса. Текстът му е написан с черно върху почти бял хоросан и е поставен върху отворен свитък в хоризонтално разположение. Надписът е развит в пет реда с главни букви. Първите четири реда са с еднакъв размер на шрифта, докато последният е малко по-малък поради липса на място. Надписът има ударения и придихания, но е с няколко правописни грешки. В началото има кръст със същия размер като буквите. Текстът е следният:[4]
| „ | Ἀνηγέρθη ̴ καὶ ἀνηστωρήθοι οὗτος ὁ θήος καὶ πάν(σεπ)τος ναὸς τῆς κοιμήσαιος106 τῆς ὑπερα- // γήας δαισπήνης ὑμῶν· Θαιοτόκου κὲ ἀηπαρθένου Μαρήας καὶ δηὰ συνδρομῆς· κόπον ταὶ κ[αὶ] // ἐξόδον τῶν τημηοτάτων καὶ εὐγενεστάτων ἀρχόντων ἐκ χόρας Σιάνη ̴ Κηρίο Κὴρ ̴ Πάντο ἡὸς Παίτρου108 κ[...] // Ἰωάνη, ἡὸς Μαβρουδῆ καὶ ἀρχηερατεύοντος τοῦ Πανηεροτάτου καὶ Λογηοτάτου Κηρήου Κηρήου Κὴρ ̴ Νηκηφόρου // Σησανίου ̴ κὲ ἡ εὑρισκόμενη ̴ Χρηστοηεραίος ̴ Ζισιηερέος ̴ Ἰωανιερέος ἔτη 1662 ̴ ἠενουαρήου -10.[7][8]
Издигна се и възстанови този божествен и всепочитан храм на мястото на Успението на Пресветата владичица наша Богородица и Дева Мария и с помощта и труда и разходите на най-почтените и благородни архонти от село Сиани ̴ Господин кир ̴ Пантос, син на Петрос и[...] Йоанис, син на Маврудис при архиерейството на Преосвещения и Най-почитаемия господин господин кир ̴ Никифор Сисанийски ̴ и при ̴ Христос йерей ̴ Зисис йерей ̴ Йоанис йерей година 1662 ̴ януари -10. |
“ |
Надписът е изпълнен с правописни грешки, ударения и придихания са поставени, но неправилно.[7] Надписът споменава имената на архонтите на Сисани, първосвещеника и някои свещеници, а не монаси, и следователно храмът трябва да е бил построен като енорийска църква или параклис, а не като манастирска.[8][9]
Надписът споменава датата 1662 година, но тя е изписана отгоре с различен, по-силен цвят. Интервенцията е най-силна във втората цифра, която показва стотиците. Вероятно истинската дата е 1762 година.[10][9] Ако църквата наистина е била построена през 1662 година, първосвещеникът щеше да бъде наричан θεοφιλέστατος, както е в надписа от „Преображение Господне“ в Дряново (1652), а не πανιερώτατος и λογιώτατος, тъй като в XVII век титлата на архиерея е само епископ, а не митрополит.[11][9] Морфологичните елементи на църквата и техниката на нейните стенописи също показват, че това е църква от XVII век.[11]
Надписът на починалите архиереи в нишата на проскомидията в светилището също допринася за правилното датиране на паметника. Имената са изброени според хронологичния ред на тяхното пастирство. По-конкретно, почитани са трима архиереи които са изпълнявали задълженията си в епархията.[9] Надписът започва с първосвещеника, по чието време е построена църквата, а именно Никифор Охридчанин (1746 - 1769), следван от Кирил (1769 - 1792) и накрая Неофит (1792 - 1811). Следователно хронологията на надписа е свързана с годината на реконструкцията на църквата между 1762 - 1769 година, а не с по-ранна. Причините за намесата в хронологията и отлагането на строителството и историята век по-рано остават неизвестни. Много е вероятно промяната да е направена, за да се придаде древност и престиж на църквата.[12] Може би оригиналната хронология е била написана с гръцки букви и по-късно коректорът я е написал с арабски цифри, като не я е разчел правилно.[9]
Още от основаването си църквата е във връзка със светогорския манастир Ватопед.[13]
По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония манастирът е база на гръцките чети.[14]
В 1970 година манастирът е обявен за паметник на културата.[15]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Паметникът няма никаква черта, макар и опростена, от типологията на монашеските католикони, като купол, страничните ниши и така нататък.[10] Това е еднокорабна базилика с дървен покрив, притвор и полукръгла апсида на изток. Църквата, вкопана наполовина в земята, показва всички характеристики на църквите от османския период: ниска височина, липса на прозорци и опростен външен вид. Двускатният покрив е претърпял морфологични промени с отварянето на четири светлинни отвора за осветяване на притвора и наоса.[2]
Иконостас
[редактиране | редактиране на кода]Иконостасът е обикновено дърво, изографисано с растителни и животински мотиви, като например дървените панели на вратите на къщите в Сятища в края на XVIII век.[10] Царските икони са от зографа от Селица Георгиос Емануил, дар от игумена Теофан.[6][16]
Стенописи
Стенописи
Стенопис със Свети Георги
Икона на Света Богородица от 1622 г.
Стенописи
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Στην Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου Σισανίου (Φωτογραφίες) // Mikrovalto.gr. Архивиран от оригинала на 14 септември 2022. Посетен на 1 април 2018.
- 1 2 3 Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 47. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 48. (на гръцки)
- ↑ Δάρδας, Αναστάσιος. Τα μοναστήρια της Μητροπόλεως Σισανίου και Σιατίστης. Δημοσιεύματα της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1993. ISBN 9780007265466. σ. 112 - 113. (на гръцки)
- 1 2 Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 278. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- 1 2 Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 49. (на гръцки)
- 1 2 Δάρδας, Αναστάσιος. Τα μοναστήρια της Μητροπόλεως Σισανίου και Σιατίστης. Δημοσιεύματα της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1993. ISBN 9780007265466. σ. 108. (на гръцки)
- 1 2 3 4 5 Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 50. (на гръцки)
- 1 2 3 Στην Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου Σισανίου // Μικρόβαλτο. Архивиран от оригинала на 14 септември 2022. Посетен на 25 май 2014 г. (на гръцки)
- 1 2 Δάρδας, Αναστάσιος. Τα μοναστήρια της Μητροπόλεως Σισανίου και Σιατίστης. Δημοσιεύματα της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1993. ISBN 9780007265466. σ. 109 - 112. (на гръцки)
- ↑ Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 51. (на гръцки)
- ↑ Η Παναγία η Βατοπαιδινή. Τοιχογραφία της στο Σισάνι Κοζάνης (έτ. 1662). // Φως της Καστοριάς. Посетен на 24 май 2014 г. (на гръцки)
- ↑ Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου Σισανίου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 29 май 2014. Посетен на 29 май 2014 г. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ 2694/12-9-1970 - ΦΕΚ 666/Β/23-9-1970 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 18 април 2022. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ Τα μοναστήρια του Βοϊου // Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2016. Посетен на 29 ноември 2016.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
