Апидеа
| Апидеа Απιδέα | |
| — село — | |
  Апидеа  Апидеа  Апидеа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 13 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 50 002 |
Апидеа или Апидия, още Лубес или Лопес (на гръцки: Απιδέα, Απίδια, от 1927 до 1960 година Ανάργυροι, Анаргири,[1] до 1927 година Λώπες, Лопес[2]), е село в Южна Македония, Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 680 m надморска височина,[3] в областта Населица на 10 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и 4 km северно от Цотили.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]
В местността Буфари или Бофари между Апидия и Перистера (Марчища) е открито укрепено антично селище.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Лубес е гръцко село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Лубесъ живеят 70 гърци християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лубес е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 14 къщи.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев селото е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 70 гърци патриаршисти.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Льопеси (Λιόπεσι), Населишка каза, живеят 90 гърци елинофони християни.[9]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Лопес (Λόπες), Населишка каза, живеят 110 православни гърци.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 130 жители.[11]
През 1927 година името на селището е сменено на Анаргири, а през 1960 година то е променено на Апидеа.[3]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 130[3] | 115[3] | 122[3] | 159[3] | 145[3] | 139[3] | 108[3] | 85[3] | 51[3] | 41 | 33 | 13 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 342. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τείχη, φρούρια, κάστρα και ακροπόλεις στο Βόιο Κοζάνης – Του Σταύρου Π. Καπλάνογλου // Kozani Life, 01/07/2020. Архивиран от оригинала на 11 август 2020. Посетен на 9 ноември 2025 г. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 111. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
