Пилорио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пилорио
Πυλώριο
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина632 m
Население57 души (2011 г.)
Пощенски код500 01

Пилорио или Пилюр (на гръцки: Πυλώριο) е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Пилорио има население от 85 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 5 километра южно от град Неаполи (Ляпчища, Населич).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Пилюр е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Пилюр (Пилори) живеят 300 валахади (гръкоезични мохамедани).[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пилори е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 85 къщи.[2]

Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Πυλώροι живеят 320 валахади.[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пилюр остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Πηλωρή са регистрирани 378 жители.[4]

В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[5] В 1928 година то е представено като изцяло бежанско село с 50 семейства и 184 жители.[6]

Прекръстени с официален указ местности в община Пилорио на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бейка[7] Μπέικα Ремата Ρέματα[8] местност на С от Пилорио[7]
Калдеримия[7] Καλντερίμια Исома Ίσωμα[8] местност на ЮЗ от Пилорио[7]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 378 жители
  • 1991 – 122 жители
  • 2001 – 85 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  3. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  4. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  5. Официален сайт на Дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 16 май 2010 
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)