Пилорио
| Пилорио Πυλώριο | |
| — село — | |
  Пилорио  Пилорио  Пилорио | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 43 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
Пилорио или Пилюр (на гръцки: Πυλώριο) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 660 m надморска височина,[1] на около 5 km южно от град Неаполи (Ляпчища).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Пилюр е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя.
Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Пилори (Pilori) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.[3]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Пилюр (Пилори) живеят 350 гърци мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пилори е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 85 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пилори (Πυλώροι), Населишка каза, живеят 320 валахади.[6]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Пилори (Πυλωροὶ), Населишка каза, живеят 820 мюсюлмани.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пилюр остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Πηλωρή са регистрирани 378 жители.[8]
В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[9] В 1928 година то е представено като изцяло бежанско село с 50 семейства и 184 жители.[10]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бейка[11] | Μπέικα | Ремата | Ρέματα[12] | местност на С от Пилорио[11] |
| Калдеримия[11] | Καλντερίμια | Исома | Ίσωμα[12] | местност на ЮЗ от Пилорио[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 378[1] | 317[1] | 208[1] | 378[1] | 285[1] | 266[1] | 161[1] | 152[1] | 122[1] | 85 | 57 | 43 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 345. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 111. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Официален сайт на Дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 16 май 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
