Лукоми
| Лукоми Λουκόμι | |
| — село — | |
  Лукоми  Лукоми  Лукоми | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Население | 27 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Лукоми, още Локом или Локум (на гръцки: Λουκόμι, Лукоми; катаревуса: Λουκούμιον, Лукумион), е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 716 m надморска височина,[1] в областта Населица на 7 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и 2 km източно от Цотили.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В списъка на селата в Сисанийската епархия от 1797 година селото е споменато като Локоми (Λοκώμι). В Завордската кондика също е село Локоми (Λοκόμι χωρίον).[1]
Църквата „Свети Николай“ е построена в 1725 година, като гробищен храм на селото Койос (¨Κόγιος). В 1944 година е изгорена от германците и по-късно на нейно място е построена нова църква. От старата църква е запазен ктиторският надпис, вграден отвън над входа на параклиса.[4]
В края на ХІХ век Локом е гръцко село в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лаун (Laun), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[5]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Локомъ (Локумъ) живеят 235 гърци християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Локум е чисто турско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 47 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лукоми (Λουκόμι), Населишка каза, живеят 245 гърци елинофони християни.[8]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Лукоми (Λουκόμι), Населишка каза, живеят 290 православни гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Луком остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 235 жители.[10]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]
Енорийската църква на селото е „Рождество Богородично“. Тя е построена в 1914 година на мястото на късносредновековен храм. На каменна плоча с релефен кръст пише: „1914 юни 18“. В 1944 година църквата е опожарена от окупационните войски. От старата църква са запазени пет икони, датирани 1809 – на Свети Николай, Свети Харалампий и три други. Сегашната църква е построена в 1952 година. Тържественото откриване на църквата е извършено от митрополит на Антоний Сисанийски и Сятищки на 13 септември 1975 година.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Геризия | Γκερίζια | Неропиги | Νεροπηγή[12] | река |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 235[3] | 188[3] | 245[3] | 277[3] | 231[3] | 170[3] | 134[3] | 157[3] | 83[3] | 79 | 47 | 27 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 128. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 342. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 3 януари 2015. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 110. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Λουκόμι // Πολιτιστικός Σύλλογος Τσοτυλίου. Архивиран от оригинала на 26 август 2024. Посетен на 26 август 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
