Лукоми
| Лукоми Λουκόμι | |
| — село — | |
  Лукоми  Лукоми  Лукоми | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Население | 27 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Лукоми или Локом или Локум (на гръцки: Λουκόμι, Лукоми; катаревуса: Λουκούμιον, Лукумион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония със 79 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Населица на 7 километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и 2 километра западно от Цотили.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Николай“ е построена в 1725 година, като гробищен храм на селото Койос (¨Κόγιος). В 1944 година е изгорена от германците и по-късно на нейно място е построена нова църква. От старата църква е запазен ктиторският надпис, вграден отвън над входа на параклиса:
| „ | ΑΝΕΓΈΡΘΗ ΚΕ ΑΝΕΣΤΟΡΙΘΗ Ο ΘΗΟΣ ΝΑΟΣ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΝΙΚΟΛΑΟΥ ΔΙΑ ΣΙΝΔΡΟΜΗΣ ΚΟΠΟΥΣ ΚΕ ΕΞΟΔΟΥ ΚΗΡ ΣΗΝΗ ΚΕ ΚΟΝΣΤΑ,ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΒΟΝΤΟΣ ΤΟΥ ΜΑΚΑΡΙΟΤΑΤΟΥ ΚΗΡΙΟΥ ΚΗΡ ΖΟΣΗΜΑ ΕΠΙ ΕΤΟΥΣ 1725 Ε ΙΟΥΝΗΟΣ, ΔΙΑ ΧΗΡΟΣ ΙΩΑΝΝΟΥ ΕΚ ΜΕΤΣΟΒΟΥ[1] | “ |
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Локум е чисто турско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 47 къщи.[2]
В края на ХІХ век Локом е гръцко село в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лаун (Laun), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[3]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Локомъ (Локумъ) живеят 235 гърци християни.[4]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Λουκόμι живеят 245 гърци християни.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Луком остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 235 жители.[6]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Геризия | Γκερίζια | Неропиги | Νεροπηγή[7] | река |
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 235 жители
- 1991 – 83 жители
- 2001 – 79 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Σπανός, Κώστας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
