Зосим II
| Зосим Ζωσιμάς | |
| гръцки духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1746 г.
|
| Религия | православие |
| Семейство | |
| Деца | Георгиос Русис |
Зосим (на гръцки: Ζωσιμάς) е православен духовник, охридски архиепископ през 1695 – 1699, 1707 – 1708 и 1708 – 1709 година.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Зосим е роден в Сятища в семейството на свещеник Николаос Русис (Ρούσης). Преди да стане монах е женен и има един син. От 1686 до 1693 година, както и докато е архиепископ, заема длъжността на сисанийски митрополит. Зосим е заможен, притежава двуетажна къща Сятища, в която се помещава и митрополията, по време на неговото управление. Така центърът на епархията е преместен в Сятища.[3]
Зосим заема охридската катедра на три пъти. За пръв път е избран на 9 юли 1695 година и е свален на 8 юли 1699 година.[1][2] Основната причина е едновременното заемане на два престола – архиепископския в Охрид и епископския в Сисани.[2] Според Сотириос Варналидис важна роля в отстраняването на Зосим[2] изиграва амбицията на бившия епископ на Херонисос на Крит, Рафаил, който го наследява, след като първо купува съвестта на охридските йерарси.[4]
В актове, регистрирани в Зосимовата кондика, след отстраняването му като архиепископ, той се подписва като „бившият охридски архиепископ“ (ὁ πρώην Ἀρχιεπίσκοπος Ἀχριδῶν) или „проедър сисанийски“ (ὁ καὶ πρόεδρος Σισανίου). Той е посочен и като „бивш охридски“ в ктиторския надпис на „Свети Илия“ в Сятища, който се намира в наоса, както и в ктиторския надпис в „Свети Мина“ в Сятища. Тъй като няма допълнителни отговорности, които да го занимават, около 1700 година той се посвещава на изграждането и обновяването на църкви в родното си място и седалище на епархията.[4]
Повторно заема престола в Охрид в средата на 1707 година и отново е свален преди 28 май 1708 година. Преди 11 юни същата година за трети път става архиепископ и през същата 1708 година за пореден път е свален от тази длъжност.[1]
Умира в Сятища в 1746 година. Погребан е в църквата „Свети Илия“.[5]
Негов син е гръцкият учен Георгиос Русис.[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 204.
- ↑ а б в г Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 68. (на гръцки)
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247-248.
- ↑ а б Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 69. (на гръцки)
- ↑ Μπόντας, Γεώργιος. Η Σιάτιστα αποχαιρετά το σεμνό Ιεράρχη της // Siatista News. Посетен на 4 юли 2025 г. (на гръцки)
- ↑ Ιστορικά σημειώματα περί Σιατίστης και λαογραφικά αυτής Υπό Φιλίππου Αν. Ζυγούρη, Σιάτιστα, 2010, σ. 173–174. ISBN 978-960-93-1875-4
| Герман | → | сисанийски митрополит (1686 – 1746) |
→ | Никифор |
| Игнатий III | → | охридски архиепископ (9 юли 1695 – 8 юли 1699) |
→ | Рафаил |
| Дионисий II | → | охридски архиепископ (1707 – 1708) |
→ | Методий I |
| Методий I | → | охридски архиепископ (1708 – 1709) |
→ | Дионисий II |
